Тед Косматка - Потрепващите

— Не — отвърнах. — Наблюдавахме крайбрежието.

Тя кимна и пак започна да пише — този път за липидните системи.

Измерването на бреговата линия е картографски невъзможно. При всички тези криволици и издатини. Но можеш да измериш неравността й — специфичната честота на неравност. Това беше майка ми. Вълнообразна линия. Само приблизително разбираема. Казваше се Джилиън, но това име като че ли не й подхождаше. Когато мислех за майка си, името Джулия ми се струваше все по-подходящо. Джулия й пасваше. Истинското й име, което дори тя не знаеше.

Мама не се разочарова, когато не поисках да я последвам в имунологията.

— Това е област, която изисква инвазия — каза ми тя веднъж, като обяснение. — Освен това природните науки и физиката са едно и също, не е или така?

— Какво имаш предвид?

Тогава бях на дванайсет и вече бях завладян от физиката и числата. Опитвах се да отричам лудостта й.

— Едните си имат Дарвин, другите — Айнщайн. Но всъщност в основата си всичко е просто религия.

Отвърнах малко рязко:

— То е точно обратното на религия.

Тя поклати глава.

— Идва от същия порив. От нуждата да разбереш.

Очите й не издаваха нищо.

— И единственият въпрос е всъщност колко силно искаш да узнаеш?

Взех телефона. Колко силно исках да узная?

Набрах номера на Машината. Чух два сигнала.

— Ало.

— Получих доклада ти. Откъде взе списъка с проектите?

Отвърна ми тишина, последвана от експлозия от думи:

— Господи, Ерик, добре ли си? Чух какво е станало. Обадих се и ти оставих съобщения…

— Списъкът — настоях аз.

— Ами…

Той като че ли се обърка, опитваше да си спомни.

— Списъкът с проектите? Значи си получил папката. Един мой познат в университета ми го даде. Но как си ти? Чух за пожара.

— И това е публична информация?

— Да, всичко е публично, ако знаеш къде да търсиш.

— Няма дати към проектите.

— Не съм сигурен за датите. Защо ме питаш за това? Вгледах се в листа. Проучването, от което се интересувах, беше в средата на списъка.

— Кога е започнало това?

— Преди седем години.

— До настоящия момент?

— Да, вероятно. Не съм сигурен. Кажи какво става.

— В този списък има един много специфичен термин.

— В какъв смисъл специфичен?

— Разклоняваща трансформация — значението не е важно. Става дума за математическа функция.

— Не те разбирам съвсем.

— Аз го измислих. Аз измислих термина точно след колежа. Само няколко души работехме по това.

Той помълча, после рече:

— И този термин се появява в индекса на проучванията, които са разглеждани за наградата.

— Да.

— Къде си работил по това?

— Със стария ми партньор. Преди „Хенсън“.

— Но това е преди… — Замълча.

— Да, доста преди да се срещнем с Брайтън.

Последваха още няколко секунди тишина.

— Защо са се интересували от работата ти?

— Това е много хубав въпрос.

Преди Айнщайн го е имало Гастон Жюлиа.

В речника математическата функция е описана като вид система. Всъщност функциите са преобразуватели — те са онова „ако-тогава“, което е в сърцето на всяко изчисление.

Затворих телефона и го оставих на масата пред мен. В стаята цареше пълна тишина. Приближих се до огледалото.

Първия път, когато мама ми описа рибозомата, аз разбрах принципа. Нуклеотидната секвенция влиза от едната страна на рибозомата, а полипептидната верига излиза от другата — просто и подредено преобразуване на информация. Математическа функция в най-чист вид.

В края на Първата световна война един френски математик на име Гастон Жюлиа първи успял да опише поведението на сложните числа при множествена итерация [24] Термин от математиката — повторение. — Б. пр. на функция ƒ. Прилагаме кое да е число z към функцията ƒ и получаваме резултат. После прилагаме функцията ƒ на изхода и получаваме вторичен резултат, след това прилагаме функцията ƒ към него и получаваме третичен резултат, и така нататък, в безкрайна процесия. Подобно на рибозомата, която изяжда своя продукт в една безкрайна примка.

Изобразени в триизмерно пространство, тези множества на Жюлиа изграждат сложни, красиви структури. Множества на Жюлиа. Фрактали на Манделброт. Патологични криви. И по-странни неща. Неща, които математиката нарича чудовища.

Мислите също могат да бъдат чудовища.

— Няма да се върна там — казах на мрака в стаята.

Погледнах в огледалото и се опитах да повярвам в това.