Эдриан Маккинти - Веригата

Кайли отново дръпва спусъка, но този път се разминава с целта на метри и куршумът се забива в тавана.

Ръждясало парче от ламаринения покрив пада на пода между Джинджър и трупа на брат й. Тя се стряска и се извръща да види какво е. Кайли скрива майка си и Стюарт зад бетонното корито за кръв. Джинджър се овладява и стреля четири пъти един след друг.

Четири куршума се забиват в коритото. Джинджър пристъпва настрани, затваря едното си око и внимателно се прицелва в рамото на Кайли, което се показва през пукнатина в бетона, само че друг изстрел няма да има. Револверът е празен.

— Мамка му! — възкликва Джинджър.

Свършили са й патроните — мисли Рейчъл, взима деветмилиметровия пистолет от Кайли, става, прицелва се и внимателно дърпа спусъка. Той не произвежда изстрел. Също е празен или е заял, а Рейчъл не знае как се оправя заял пистолет.

Двете жени се взират с омраза една в друга. Поредният поглед, познал другата.

Огледална Рейчъл, огледална Джинджър, аз можех да съм ти, ти можеше да си аз.

Рейчъл тръсва глава. Изобщо не вярва в глупостите от типа "не сме чак толкова различни едни от други". Всички можем да избираме. Джинджър се усмихва и пуска пистолета.

— Ще те хвана — изръмжава Рейчъл и се затичва към нея.

Джинджър бързо заема защитна поза, но инерцията на Рейчъл ги изхвърля и двете на земята. Джинджър скача на крака, а Рейчъл напипва нещо метално и го хвърля по нея. Нещото пропуска целта и удря стената от огнеупорни блокчета.

Рейчъл също се изправя и замахва с юмрук към Джинджър, само че е прекалено бавна и Джинджър с лекота избягва удара, отстъпвайки встрани. Сините й очи блясват от радост, когато удря с глава зашеметената Рейчъл в лицето. Рейчъл никога досега не си е чупила носа и болката е толкова силна, че за миг я заслепява. Джинджър я удря в ребрата, в стомаха и в лявата гърда. Лицето на Рейчъл се сгърчва от болка, тя пада на едно коляно и в следващия момент по някакъв начин успява отново да се изправи.

— Хареса ли ти, кучко? Значи и това ще ти хареса — казва Джинджър и я удря в гърлото, отново в лявата гърда и после право по разкървавения нос.

Силни, добре прицелени, премерени удари, които причиняват адска болка. Рейчъл се строполява на земята. Джинджър скача върху нея и я обръща по гръб. Движи се толкова бързо и ловко, че Рейчъл няма никакъв шанс.

— Не, ъгх… — изхриптява Рейчъл, когато ръцете на Джинджър се увиват около шията й и стисват.

— Знаех си, че ще създаваш проблеми. Знаех си го от самото начало — казва Джинджър, а подивялото й, екзалтирано лице лудешки се хили над главата на Рейчъл. От устата й хвърчат слюнки. Ухилена е широко. Наслаждава се на момента. — Знаех си! — и Джинджър затяга хватката.

В курса по самозащита във ФБР се научи как да удушава човек за няколко секунди. На Рейчъл й притъмнява. После всичко побелява.

— Ще умреш, кучко! — крясва Джинджър.

Тунел.

Белота.

Рейчъл знае, че сега ще изчезне завинаги.

Усеща как животът й изтича на мръсния бетонен под.

Как да каже на Кайли, че я обича и че няма да успее да оживее?

Не може да каже. Не може да говори. Не може да диша.

Никой не може да направи нищо.

Сега Рейчъл разбира всичко.

Веригата е средство за жестока експлоатация на най-човешкото чувство — способността да обичаме — с цел печелене на пари. Тя не би работила в свят, където не съществува братска, сестринска или романтична любов, и единствено социопат, който не обича и не разбира любовта, би могъл да я използва за целите си. Любовта е станала причина за трагедията на Ариадна и Тезей. И за тази на Минотавъра в книгата на Борхес. Любовта, или поне жалкият опит за любов, почти е успяла да предизвика срива на Джинджър. Рейчъл вижда всичко това. И разбира.

Веригата е метафора за нишките, които ни свързват с приятелите и семейството. Тя е пъпната връв между майка и дете, пътят, по който трябва да поеме героят от приказката, и кълбото алена прежда, с която Ариадна решава проблема с лабиринта.

Рейчъл разбира всичко. Знанието е скръб. Тя затваря очи и усеща как мракът около нея започва да се сгъстява. Светът се смалява, отдалечава се, отлита от нея… И тогава усеща нещо друго. Нещо остро. Нещо, което реже. Нещо, което причинява болка. Дълго тънко парче стъкло. С палец го издърпва по-близо и го хваща в ръка. Ръцете й са окървавени, но хватката й е здрава. Рейчъл Клайн, враг на огледалата, е паднала през огледалото и е взела със себе си къс стъкло.

Сега ще го подари на Джинджър.