Эдриан Маккинти - Веригата

Средата на 60-те е и за един млад и обещаващ мъж има много възможности. Понякога се налага да понабие този или онзи.

Понякога се налага да се правят и по-лоши неща.

Червени петна по пода на бар в Дорчестър.

Червено по стените на апартамента на таен информатор.

Червено по ръцете. Червено в очите. Стаи, пълни с червено.

Жената на Ред бяга с друг мъж в Мичиган. Червени отпечатъци от крака в снега пред къща в Ан Арбър.

Момчето на Ред пораства и следва примера на баща си: започва да работи за органите на реда.

Славни дни.

Дни, записани с червени букви в историята.

Преди падението. Преди онази хипи кучка да влезе в живота на момчето му.

Сега той е старец. Косата му е бяла. Но старият Ред е още жив.

Мислят си, че могат да ме убият? Трудно може да ме убие някой.

Ред се изправя на крака — досега е лежал на пода в килера за спално бельо, за да си възвърне силите. С накуцване влиза в стаята до библиотеката. Навсякъде е пълно с дим. Къщата гори. Той намира комплекта за първа помощ. Поглежда раната от пушка отстрани на ребрата си. И по-лошо е бил раняван. Например в престрелката с гангстерите през седемдесет и седма. Или пък по време на една акция за събиране на дългове в Ривиър, която тръгна накриво през осемдесет и пета.

Тогава обаче беше по-млад. Много по-млад.

Кърви обилно. Червено по бинтовете. Червено по марлята. Куцука до стойката за оръжия. От кланицата отвън се чуват викове и изстрели.

Той си избира автомат М16 с приставка за снаряди М203.

Най-доброто оръжие, когато се налага да бъдеш убедителен.

Със залитане се отправя към кухнята. Кашля от гъстия черен дим.

Болката е неописуема. Има поне четири счупени ребра и може би пробит бял дроб. Но ще оцелее. Ред ще оцелее и ще продължи да бъде Ред, нищо, че косата му е побеляла.

С препъване излиза навън във виелицата и се повлича към старата кланица.

Стъпка по стъпка, всяка придружена с пронизваща болка.

Мига през снежинките.

До кланицата има петнайсет метра, но може и да са петдесет.

Налага се да пълзи. Когато издишва, от устата му пръска кървава пяна. Определено е пробит бял дроб.

Стига до задната врата на кланицата. Входът на смъртта.

Червено по пода. Червено по парапета и снега.

Дишането е трудно. Има само един действащ бял дроб, а и той се пълни с кръв.

Изпълзява върху последното бетонно стъпало и поглежда надолу.

Лампата свети и той вижда всичко.

Обичните му внуци лежат мъртви на земята. Същите деца, които спаси преди толкова много години. Единствените същества, които наистина са го обичали и разбирали. Оли и Джинджър в червения свят.

Онази жена е там, сгушена до двете деца под парче брезент. Марти и някакъв друг мъж лежат на пода до тях — и двамата май са все още живи. Не за дълго.

Ред вдига автомата и слага пръст на спусъка за приставката за гранати. Заредена е с бронебойна високоексплозивна граната, която ще избие всички в помещението. Вероятно и него самия. Това е добре — мисли си той и дърпа спусъка.

Отдалече долитат човешки гласове. Нещо студено и мокро капе по лицето му. Къде е? А, да. Припаднал е за момент. Марти му говори нещо. Опитва се да го повдигне. Рейчъл прегръща Кайли и Стюарт. Пийт държи 45-калибровия колт. Поглежда напред и вижда Даниъл до задния вход на кланицата в мига, в който Даниъл вижда него. Старецът държи М16 с гранатомет. Рейчъл е сбъркала. Нещата са дълбоки. Митични. Старост срещу младост, пехота срещу флот, катарзис срещу хаос. Очевидно богът на войната е оставил жив един от тях за развлечение. И двамата дърпат спусъците. Старецът дърпа своя пръв и за част от секундата се обърква, когато парчето метал не помръдва. След объркването идва осъзнаването: забравил е да освободи ръчния предпазител на приставката с гранатомета. Гранатометът М203 е опасно оръжие. Не може да рискуваш да гръмне само. Налага се да го заредиш и после ръчно да освободиш предпазителя. Мамка му!

Той започва да опипва автомата в търсене на големия тромав предпазител, но това продължава по-малко от секунда, преди от дулото на пистолета в ръката на Пийт да лумне ослепително бяло. В гърдите на Даниъл избухва болка и душата му напуска тялото, отрязана от 45-калибров колт от Втората световна война.

Силуети. Сирени. Сняг. Одеяло.

— Съжалявам, Пийт, но това тук ще изгори. Трябва да те изкараме навън.

Рейчъл, Кайли и Стюарт помагат на Марти и Пийт да стигнат до изхода на кланицата. С усилия се отдалечават от горящата сграда и падат на снега. Зад тях започват да гърмят газовите бутилки под кухнята.