Эдриан Маккинти - Веригата

— Хвърли оръжието и вдигни ръце! — крещи Джинджър, а снегът се вихри около нея.

— Не! Ти хвърли оръжието — отвръща Рейчъл, а по бузите й се стичат сълзи.

— Вдигни ръце и ще те пуснем. И теб, и децата. Както каза приятелят ти. Ясно ни е, че играта свърши — казва Оли. — Джинджър прецака нещата. И не за пръв път. Ние ще пуснем вас, а вие ще пуснете нас. Ще сключим сделка. Дай ни двайсет и четири часа и ще избягаме в Южна Америка.

Сърцето на Рейчъл подскача. Тук има нова възможност. Тънка нишка на надежда.

— Обещай! Обещай ми, че ще ни пуснеш да си отидем — казва Рейчъл. — Ако напускате страната, няма нужда от повече убийства.

— Вдигни ръце, хвърли оръжието и ти давам думата си, че и ти, и децата ти ще си тръгнете невредими — казва Оли.

— Ще ме оставите да взема децата и да си тръгна? — пита Рейчъл.

Щом заведе децата на сигурно място, ще може да се обади в полицията и да се върне за Марти и Пийт. Оли кимва.

— Аз не съм чудовище. Можеш да си тръгнеш със семейството си. В замяна ще ни дадеш един ден преднина, преди да се обадиш на ченгетата. Достатъчно е само да хвърлиш оръжието си и да вдигнеш ръце във въздуха. Хайде, госпожо О'Нийл, да си съдействаме. Ще бъде от полза за всички!

Съзнанието й е претоварено. В главата й се ниже колаж от образи и инстинкти. Не им вярвай, вземи децата, не им вярвай, вземи децата… Налага се да избира, затова тя избира да му повярва.

Първо вземи децата, после се притеснявай за намеренията му — казва си тя. Изправя се, вдига ръце и пуска деветмилиметровия пистолет на земята.

— Излез иззад коритото, сложи ръце на главата си и падни на колене — нарежда Джинджър.

Рейчъл изпълнява и Джинджър блъска Кайли към нея. Кайли пада в обятията на майка си и Рейчъл я прегръща.

— Този път няма да те пусна — прошепва Рейчъл.

Оли блъсва Стюарт към малката писта. После се обръща към сестра си.

— Ето така, Джинджър, се правят тези неща. Така нещата се получават. Не с това — добавя той и размахва пистолета пред лицето й. — А с това — казва и допира пръсти до главата си. — Видя ли какво постигнах? Просто поговорих с нея. Без оръжие, без заплахи — саморегулиращ се механизъм. Достатъчни са един телефон и един глас. И малко мозък.

— Значи наистина ще ги пуснеш, така ли? — пита Джинджър.

— Естествено, че не! Как така ще ги пускаме? Господи, Джинджър, понякога се притеснявам за теб.

— Ще ги убием ли?

— Да! — отчаян от липсата й на схватливост казва Оли.

— Ами тогава да действаме — казва Джинджър. — Имам чувството, че висим тук цяла нощ да си играем на криеница в снега. Затворете очи, уважаеми. За вас войната свърши.

Когато става дума за подранили коледни подаръци, комплектът за магии едва ли е най-подходящият за тринайсетгодишно момиче — Кайли е на възраст, в която приятелките й няма да пропуснат да се присмеят на подобен подарък. Магии ли? Стига, наистина ли?

Затова тя не каза на никого. Освен на Стюарт, разбира се. На Стюарт каза.

Откакто получи комплекта, научи няколко трика. Както си бе обещала в онова мазе, вързана с верига за печката, научи как да си изважда ръцете от белезници. Изгледа и клиповете в ютюб и се поупражнява. Много. Вече е добра. Толкова добра, колкото може да стане след няколко седмици тренировки. Може да си извади ръцете от стандартен чифт белезници за по-малко от трийсет секунди. Вярно, свинските опашки са друго нещо, но всички метални белезници могат да се отворят с универсален ключ, ако човек знае какво прави. А Кайли винаги носи със себе си универсален ключ за белезници на ключодържателя си. Винаги.

Без никой да я види, тя отваря ключалката на белезниците, хванали ръцете й.

И сега какво? През дупките в покрива вали сняг. Майка й я държи в прегръдките си, Стюарт плаче, а на пода точно пред краката й е пистолетът, който майка й хвърли.

Тя посяга надолу и го вдига. Тежък е. Невероятно тежък. Близнаците си говорят.

— Ами тогава да действаме — казва Джинджър. — Имам чувството, че висим тук цяла нощ да си играем на криеница в снега. Затворете очи, уважаеми. За вас войната свърши.

Кайли вдига деветмилиметровия пистолет, прицелва се и дръпва спусъка.

Лицето на Оли се огъва навътре, плисва през черепа му и се пръсва по тухлената стена зад него. Кайли никога не е виждала нещо подобно. Гледката е повече от кошмарна. Само че има по-малко от секунда да се стряска. Джинджър завърта пистолета си и го насочва към нея.

— Ах, ти, малка кучко! — крещи тя и стреля по Кайли, без да гледа.