Эдриан Маккинти - Веригата

— Сигурно са на втория етаж — прошепва Пийт. — Стълбите са класическо място за засада. Внимавай.

Рейчъл кимва и се опитва да не вдига много шум с ботушите си. Движат се бавно напред.

Натрошени стъкла, мокър сняг, застоял въздух. Ръжда, засъхнала кръв, смърт. Изкачват бетонните стълби до половината, преди някой да започне да стреля.

— Пистолет вдясно! — крещи Пийт и отвръща на огъня с картечницата, без да спира да тича нагоре по стълбите.

Стреля още три пъти, но мишената му се скрива зад някаква машина и изчезва. Той се усмихва горчиво на себе си. Копелетата са пропилели шанса си. Поглежда пълнителя. Картечницата е празна. Пуска я на пода и вади верния си колт.

— Уцели ли някого? — прошепва Рейчъл.

— Не.

— Внимавай за децата — казва тя.

Ръцете й треперят и тя стиска пистолета по-здраво. Не може да го изпусне сега, когато са толкова… Над нея светва лампа, Рейчъл се завърта на триста и шейсет градуса, насочила деветмилиметровия пред себе си. Кланицата е мърлява бетонна руина, пълна със стари селскостопански машини и боклуци. До нея още две прасета висят на куки от тавана. Едното е прясно заклано и кръвта му капе в кофа. Само че нищо от това няма значение. Това, което има значение, е на десет метра от нея, на втория етаж: там стоят Джинджър и брат й Оли и двамата са насочили пистолети към Кайли и Стюарт.

Децата плачат ужасени. Китките им са вързани пред гърдите. Марти е проснат на земята до тях, може би е в безсъзнание. Главата му кърви, а дишането му е тежко, от време на време простенва от болка. Джинджър държи Кайли за яката на блузата и притиска дулото на оръжието си към черепа й. Оли е стиснал Стюарт с ръка през шията, а дулото на пистолета му е забито в ухото на момчето. Пийт и Рейчъл замръзват.

— Мамо! — проплаква Кайли.

— Пусни я! — кресва Рейчъл на Джинджър.

— Това не изглежда вероятно, не мислиш ли? — отвръща Джинджър.

Рейчъл насочва деветмилиметровия пистолет към лицето й.

— Ще те убия на място — казва тя.

— Наистина ли си толкова сигурна, че ще ме уцелиш от това разстояние? Колко пъти си стреляла с пистолет, Рейчъл? — пита Джинджър.

— Няма да пропусна, кучко.

— Хвърли оръжието или ще хвърля децата.

— Няма да хвърлим оръжията — казва Пийт. — Няма да стане така. Вие ще пуснете децата, ние ще си тръгнем и ще ви оставим достатъчно време да си съберете багажа и фалшивите паспорти. Така всички печелим.

Той се олюлява леко, преди да се усети и да се закрепи на крака.

— Охо, задръж малко, моряко. Защо не седнеш, преди да си паднал? — казва Джинджър и хвърля многозначителен поглед на Оли.

— Чуйте ме — казва Пийт, прокрадвайки се напред.

Двамата близнаци са самоуверени. Прекалено самоуверени.

Още няколко метра и ще може да стреля към Оли. Стюарт му стига едва до гърдите, така че ако се прицели в главата на Оли, големият мощен колт ще го убие на място. Трябва да стане скоро. Адреналинът в организма му е достигнал точката си на насищане и нивата му скоро ще започнат да спадат.

— Щракането с предпазителя е толкова банално — отбелязва Джинджър. — Наистина ли ще ме накараш да го направя? Толкова ли си тъп, че се налага да ти нарисувам картинката? Ако не хвърлиш оръжието, ще убия момичето.

— И ще умреш — казва Пийт.

Намира се на около шест метра от тях. Един бърз изстрел може и да свърши работа.

— Хвърли оръжието, задник такъв! — казва Оли, вдигнал глава надменно.

Пийт се прицелва в челото на Оли. Трябва да действа. Трябва да действа веднага. Но всичко го боли. Цялото тяло. Ръката му трепери.

— Веднага хвърли пистолета или… — кресва Оли.

Чува се силен гръм, куршумът от 38-калибровия пистолет на Джинджър удря Пийт в гърдите и той пада. Рейчъл се хвърля зад едно бетонно корито за събиране на кръвта на животни и следващият куршум я пропуска на сантиметри.

— Ти го застреля — обръща се Оли към Джинджър.

— Театърът започна да ми идва в повече — отвръща тя. — Рейчъл, твой ред е. Хвърли пистолета и вдигни ръце или ще убием Кайли. Оли, не пускай момчето и опри пистолет в бузата на малката Кайли.

Оли притиска дулото на пистолета си към дясната буза на Кайли.

— Мамо! — изпищява Кайли.

На Рейчъл й се обръща стомахът. От очите й текат сълзи. Пийт е прострелян. Марти е ранен. А тя е толкова изтощена. Седмици наред. Години. Всичко тръгна наопаки, откакто я прегледа онзи първи онколог в масачузетската болница. Осъдена е и част от нея иска просто да легне на мръсния под, да затвори очи и да заспи. Но тя вижда лицето на Кайли, а Кайли е целият й свят. Свива се зад коритото и насочва деветмилиметровия над ръба му към Джинджър.