Эдриан Маккинти - Веригата

— В момента няма никой. Да вървим. Кутиите с боя ще започнат да гърмят всеки момент.

— Накъде? — пита Рейчъл и кашля.

Пийт няма представа.

— Ще проверяваме стая по стая, няма друг начин. Стой зад мен. Покривай ми слепите петна — казва Пийт.

Тръгва напред, но се чуди още колко ще издържи. Трудно му е да диша. Адреналинът отлага срива, но няма да действа завинаги. Дръж се, Пийт — казва си той, — докато спасиш Кайли.

Къщата е разширявана безразборно и в момента представлява лабиринт от стаи, ниши и коридори.

Коридор.

Стая.

Пийт ритва вратата, открива ключа за осветлението, чака изстрел.

Голям телевизор, диван, ловни трофеи.

Друга врата.

Трапезна маса, столове, картини.

Далечен писък.

— Кайли! — изкрещява Рейчъл.

Няма отговор.

Обратно в коридора.

Пийт ритва поредната врата и завърта оръжието си към ъглите в кухнята.

— Кайли! Стюарт! — вика той.

Нищо.

Лампите премигват, а долният етаж се изпълва с дим от гаража. От пръскачките още капе вода и се събира на локви в краката им. Миризмата е противна, остра. В една спалня на първия етаж Рейчъл зърва палтото на Кайли, но самата Кайли я няма. Лампите угасват и пак светват с мъжделив, жълтеникав, гоблински оттенък. Спалнята е свързана с друга стая. Пийт отваря вратата внимателно и поглежда вътре. Празна е, но от коридора пред нея се чуват стъпки. Рейчъл посочва вратата към коридора и слага пръст на устните си. Пийт изважда втората си граната от джоба, отваря вратата със замах и хвърля, гранатата.

Следва втора оглушителна експлозия и взрив от бяла светлина, последвани от картечен огън. Пийт изчаква стрелбата да спре и с едно бързо движение излиза с Рейчъл и се хвърля надясно в мига, в който Рейчъл се хвърля наляво.

Там, пред нея, в дъното на коридора, мъж презарежда картечницата си. Старецът. Не някой от близнаците. Косата му е бяла. Стойката — стабилна, твърда, враждебна.

Рейчъл вдига пушката си. Спомня си какво й казаха на стрелбището: изчакай, докато мишената се приближи или хукне да бяга. Но този мъж не тича нито към нея, нито бяга от нея. Просто стои в дъното на дългия коридор.

Приключва с презареждането. Поглежда Рейчъл и вдига дългата черна цев.

Рейчъл дърпа спусъка. Не улучва. Стената вдясно избухва в пламъци. Откатът я блъсва в рамото. Мъжът надава вик, изпуска картечницата и залита настрани, към стаята, до чиято врата е застанал. Пийт се обръща, проверява дали Рейчъл е добре и тръгва по коридора към мъжа, само че мъжът е изчезнал. Пийт вдига изпуснатата МР5. Съвършеното оръжие за близък двубой. Почиства механизма и мята картечницата на рамо.

— Май ми свършиха мунициите — казва Рейчъл.

Пийт й подава деветмилиметровия и тя оставя пушката, която е изпълнила чеховската си цел. Лампите в къщата най-сетне угасват окончателно. Мракът е почти непроницаем. Мрак. Дим. Локви вода. Какво да правят, освен да продължат, светейки си с фенерчетата на телефоните?

Стигат до просторна дневна. Стените са отрупани с десетки ловни трофеи и не само от местни животни — има антилопи, гепарди, лъвове, един леопард. Хищници и плячка на едно място. Страхът вилнее из тялото й, но страхът е и освободител. Страхът освобождава силата и я подтиква към действие. Пийт е плувнал в пот.

— Добре ли си? — пита го тя.

— Добре съм.

Чувства се точно обратното на добре, но картечницата лежи на рамото му и това го успокоява. В пълнителя й има още девет куршума, а и верният му колт е още у него. Всичко е наред.

— Мамо! — извиква глас някъде отдалеч, отвън.

Те отварят чифт остъклени врати и се озовават на снега. Снегът вали силно под напора на северния вятър и се завихря около тях.

— Натам, мисля — казва Рейчъл и посочва редица запуснати селскостопански постройки.

В снега има следи, които водят към най-близката от тях. Вървят по следите към входа на стара кланица. Някога вероятно е била действаща, но сега в стените и покрива зеят дупки и цялата постройка е обвита в бръшлян. Изключват фенерчетата на телефоните и влизат вътре. Веднага ги удря вонята на кръв, разложение и гнилоч. Подът е обсипан с натрошени стъкла, които хрущят под краката им. Вижда се трудно — единствената светлина идва от трептящите пламъци, които обгръщат къщата. Вятърът свири през стените и покрива.

Рейчъл подскача стресната миг преди да се блъсне в тяло на прасе, провесено от една покривна греда. Безжизнените очи на животното са на едно ниво с нейните. Когато зрението й привиква към мрака, тя различава и други животни, окачени от тавана на куки — фазани, гарвани, язовец, сърна. Кланицата е на две нива с тясна стълба помежду им.