Саймон Бекетт - Мъртви води

— Едгар? Моля те, Едгар, дали би могъл да спреш?

Не последва отговор — всъщност той по-скоро се забърза.

Рейчъл изпъшка.

— Дявол го взел! Сега какво?

— Пусни ме да сляза.

Тя спря, но остави двигателя включен. Слязох от колата, запримигвах под студения вятър и дъжда и забързах след отдалечаващия се пешеходец, очертан в светлината на фаровете.

— Здравей, Едгар! — говорех му спокойно и безгрижно, докато се изравнявах с него. — Добре ли си?

Нищо. Той упорито отклоняваше поглед и продължаваше да крачи, дъхът му димеше в студеното сияние на фаровете. Мократа коса беше полепнала по главата му и водата се стичаше в лицето му. При все дъжда дългият му шлифер беше разкопчан, промазаната тъкан пляскаше на вятъра като отпуснато платно.

Избързах пред него и тръгнах заднешком. Сега гледах право към фаровете, докато Рейчъл пълзеше зад нас с лендроувъра. Присвил очи, разперих ръце в жест, който се надявах да подейства успокоително, но същевременно препречих пътя.

— Късно е да си навън. Къде си тръгнал?

Уплашеният поглед на нещастника се стрелна към мен и пак се отклони. Едгар беше забавил крачка, но се опита да ме заобиколи. Отстъпих и се постарах да задържа разстоянието помежду ни, без да изглеждам заплашително.

— Рейчъл е в колата — казах. — Нали си спомняш, че говори с нея преди малко? Би искала да поговорите още малко за светлините, които си видял.

Това доведе до отговор. Едгар спря и сега видях какво е имала предвид Рейчъл като каза, че е развълнуван. Не усещах никаква заплаха от негова страна, но изглеждаше като животно на ръба на бягството.

— Какви бяха светлините, Едгар?

Устата му мърдаше беззвучно. Стори ми се по-спокоен, но избягваше контакт очи в очи и се озърташе, сякаш търсеше път за бягство. Зад него видях Рейчъл да слиза от колата. Приближаваше ни и остави двигателя да работи.

— Здравей, Едгар — поздрави топло. — Ще ни кажеш ли къде видя светлините?

Той извърна очи встрани.

— Във водата.

— Във водата? Имаш предвид, че са били на водата, като лодка?

— Във водата.

Рейчъл ме погледна и бях наясно, че мислим едно и също.

— Фарове на кола ли бяха, Едгар? Кола ли си видял?

Светлата му глава кимна утвърдително.

— Кога я видя? — попитах. Фаровете не изкарват дълго под вода, преди да дадат на късо. Ако е видял колата на Стейси Кокър, сигурно е било, когато е паднала в потока или малко след това.

Едгар не отговори и пак застрелка поглед наоколо. Рейчъл леко ме побутна по ръката и ми даде знак да я оставя да го разпитва.

— Няма нищо, Едгар. Не ти се сърдим, просто искаме да знаем за светлините. Кой беше в колата?

Той събра кокалестите си длани и ги притисна между краката си като в някаква странна обърната молитва.

— Видях й косата.

Рейчъл се поколеба, объркана.

— Чия коса?

— Като слънцето.

Погледнах да видя дали спътничката ми е в състояние да разбере нещо от казаното. Тя сви безпомощно рамене.

— Видя ли момиче в колата, Едгар? Русо момиче, това ли искаш да кажеш?

— Не беше тя! — той поклати глава с нарастващо вълнение и се размърда. — Трябва да вървя.

Рейчъл нежно протегна ръка.

— Моля те, Едгар, важно е. В колата е имало момиче, нали? Кажи ни какво стана с нея.

— Не! Аз не…

Той пристъпи напред, но Рейчъл не помръдна:

— Пострадала ли беше?

Той се люлееше от крак на крак, цялото му тяло излъчваше тревога и напрежение.

— Тя спи. Трябва да вървя…

— Къде спи? Къде е тя, Едгар? В твоята къща ли? В дома си ли я заведе?

Но Едгар бе приключил с приказките. Дъждът капеше от носа му, докато стоеше с наведена надолу глава. Беше измокрен до кости, а и ние с Рейчъл не бяхме в по-добро състояние.

— Хайде да го заведем у тях — предложих.

Мислех, че трудно ще го качим в колата, но след кратка съпротива Едгар ни последва достатъчно кротко. Лендроувърът се изпълни със смрадта на скитника, който се сгуши на задната седалка, целият мокър и присвит като жива въпросителна.

— Не знам какво да мисля — призна Рейчъл и даде на скорост. Включи радиото и остави нелепата музика с бесен ритъм да прикрива гласовете ни от пътника зад нас. Завъртя копчето на таблото, докато намери успокояващо пиано. — Когато каза "Не беше тя", не мисля, че говореше за Стейси.

Погледнах към задната седалка, опитвайки се да открия смисъл в думите на Едгар.

— Дъщеря му също ли е била руса?

— Имаш предвид споменатата от него коса като слънцето? Нямам представа, знам само, че би трябвало да е изчезнала. Но това се е случило преди години, а тя е била малко момиченце. Надали мисли Стейси за нея, нали?