Саймон Бекетт - Мъртви води

Поне с това можех да помогна, нямаше кой знае какво друго за правене.

След като всичко бе натоварено на лодката, седнах на същото място като на идване, а двигателят изрева сърдито. Върховете на пясъчните дюни, които до неотдавна бяха стърчали над главите ни, сега се намираха почти на едно ниво с нас. Погледнах през рамо към мястото, на което бяхме допреди малко. Вълните вече наводняваха дюната, където заварихме трупа, приглаждаха пясъка и изтриваха всички следи от намереното.

Когато лодката набра скорост, Лънди ме побутна по рамото. Посочи към каменистия нос, щръкнал в естуара от морската страна на Бароус.

— Виждаш ли онази скала? Това е Уилитс Пойнт, където живееше Лео Вилиърс.

За разлика от повечето парчета суша, които бях видял наоколо, този нос беше гъсто залесен. Почти скрита от короните им, между дърветата надничаше голяма бяла викторианска вила, кацнала на самотна ивица земя. Големите френски прозорци гледаха към морето и към малък понтон, зад него гледката се нарушаваше само от кулите на морската крепост, които бранеха естуара.

— Навремето беше лятната ваканционна вила на семейството, но после я държаха затворена, преди Вилиърс да реши да се нанесе преди няколко години — обясни Лънди на висок глас заради рева на двигателя. — Баща му живее ту в Лондон, ту в голямата къща близо до Кеймбридж, така че младежът разполагаше с цялата вила. Нелошо ергенско гнезденце, а?

Хубава беше, но голямата къща в крайна сметка не бе помогнала с нищо на Вилиърс. Отново се сетих за състоянието на трупа.

— Преди да тръгнем, каза, че не е съвсем ясно кога е изчезнал — извиках. — Защо така?

Лънди се наведе по-близо, за да можем да говорим без викане.

— Не го бяха обявили за изчезнал допреди около месец, но последният доказан контакт, който е имал някой с него, е бил две седмици по-рано. Повикал ветеринарката на домашно посещение, за да приспи старото му куче. Тя каза, че бил много разстроен, и никой не го е виждал и не е говорил с него след това. Не е имало и телефонни обаждания или имейли, нито онлайн активност. Нищо. Така че каквото и да се е случило, било е в рамките на тези две седмици. Не сме ги стеснили повече, но кредитната му карта за последно е използвана, за да плати на ветеринарката. Така че според нас фаталното събитие датира по-скоро отпреди шест седмици, а не преди четири, просто никой не се е усетил веднага.

— Никой не е забелязал липсата ми цели две седмици? — Не бих се изненадал, ако ставаше дума за самотен пенсионер без приятели или семейство, но ми се струваше много време за човек като Лео Вилиърс. — А баща му?

— Не бяха близки. Явно помежду им е имало доста напрежение, така че не беше необичайно да не си говорят седмици наред. За изчезването съобщи икономката му. Вилиърс не е разполагал с голям персонал в къщата — само тя и градинарят. И двамата идвали по веднъж седмично. Икономката имала ключ и често се случвало в дома да няма никого, така че първоначално не се притеснила. Но една седмица наминала и имението било в хаос. Навсякъде бутилки, мръсни чинии в мивката, недоядена храна. Бил правил такива изпълнения и преди, така че тя просто подредила и си тръгнала. Забелязала, че шкафът на морбито бил отворен и празен и й се сторило странно, Вилиърс рядко вадел пушката. Не обичал да ловува, което е изненадващо. Но осъзнала, че нещо не е наред едва следващата седмица, когато се върнала и открила къщата в същото състояние, в което я била оставила. Пощенската кутия преливала от писма, колата на Вилиърс си била на мястото, както и лодката, която понякога използвал. Огледала се, намерила бележката и тогава ни се обади.

— Не е ли звъннала първо на баща му?

— Не мисля, че сър Стивън е от хората, които приемат телефонни обаждания от прислугата. Освен това според мен дамата е сметнала, че е най-добре ние да споделим новината. Застреляйте вестоносеца и тъй нататък… — Лънди ме погледна засрамено, когато осъзна какво е казал. — Съжалявам. Шегичката не беше преднамерена.

— Ами пушката? — попитах. — Не беше ли в къщата?

Дори ако бе паднала във водата, би трябвало да са я намерили при отлив.

— Не, което първоначално ни накара да се запитаме дали не е замесен друг извършител. Но като се има предвид бележката и всичко останало, самоубийството бе по-вероятно. Затова работехме по версията, че се е застрелял някъде другаде. Вероятно в Бакуотърс, затова е било нужно толкова време, преди тялото да изплува. Обяснява и защо все още не сме намерили морбито.