Саймон Бекетт - Мъртви води

Не разполагахме с кой знае какви варианти. Свих рамене, наясно, че въпросът е чисто формален.

— Да, добре. Просто внимавайте.

Сержантът си размени поглед с единия от подчинените си — безмълвен коментар за моя съвет. Вълните вече ближеха главата на трупа, когато полицаите разгънаха и разстлаха найлона. Носеха маски и дебели гумени ръкавици, както и гумени гащеризони до гърдите, подобни на моя. След като приключих със снимките, аз също си сложих маска и допълнителен чифт ръкавици, които навлякох върху сините латексови, които носех.

— Добре, леко и внимателно. Вдигаме и обръщаме на три. Едно, две…

Трупът се разлюля като желе при отпускането му върху найлона. При изваждането му от мокрия пясък и обръщането по гръб ни лъхна вълна гнил, влажен въздух. Един от полицаите се извърна и вдигна ръка да прикрие носа си.

— Уф, леле!

Увитото в дългия шлифер нещо, проснато на носилката, вече не изглеждаше като човек. Нямаше останал и намек за възраст, раса или пол. По-голямата част от кожата и плътта от черепа липсваха, а очните ямки зееха празни. Уязвимите топчета желе и ципи бяха станали една от първите мишени за мършоядите. Имаше дори ранни признаци на адипоцир — мръснобял налеп, все едно по трупа е текла стопена свещ. Накратко, пред себе си имахме карикатура на лице с празни очни ямки, задръстени с пясък, и щръкнал наръфан хрущял на мястото на носа. Логично бе да се очаква нещо подобно предвид продължителния престой на тялото във водата. Но долната челюст беше напълно изчезнала. На мястото на устата зееше влажна паст, през която се виждаха здравите хрущялни тъкани в дъното на гърлото. Долната челюст — мандибулата, липсваше изцяло и от горната стърчаха само няколко строшени парчета от зъби. Главата се наклони на една страна при претърколването на трупа. Вече не беше покрита от яката на шлифера и забелязах от задната страна на черепа подобие на изходна рана, достатъчно голяма да пъхна юмрука си в нея.

Без да се притеснява, Лънди огледа отвора и се извърна към мен.

— Как мислиш, докторе? Пушка?

Осъзнах, че съм се намръщил. Порицах се наум.

— Така ми се струва — съгласих се. Щетите по челюстта предполагаха по-скоро взривната мощ на пушка, отколкото пистолет или револвер. — Има нещо отзад в гърлото.

Наведох се да погледна отблизо, без да докосвам трупа. В натрошените кости и тъкани беше потънал предмет — малък кафеникав диск, твърде правилен, за да е естествен.

— Това е гилзата от изстрела с пушката — казах, без да правя опит да я извадя.

Наличието й щеше да потвърди вида на оръжието. Беше слабо вероятно някоя от сачмите да е останала в тялото. Обикновено те започват да се раздробяват с напускането на дулото. Колкото по-надалеч отиват, толкова по-широко се разпростират и раната, която предизвикват, става по-голяма. От относително малкия размер на тази съдех, че трябва да са били плътно групирани и са си останали така, когато са пробили дупката в задната страна на тила. Това предполагаше, че са изстреляни отблизо.

От много близо.

— Контактна рана, ако се съди по вида — заявих на глас. Изстрел с пушка от един-два сантиметра създава нещо като татуировъчна шарка, която наблюдавахме и тук. — Има почерняване по останките от зъбите и по костите, все още личат и сериозни разкъсвания в меките тъкани. По време на изстрела дулото е било или вътре в устата, или плътно долепено до нея. Изненадан съм, че при изстрела от упор и гилзата не е излязла навън.

Лънди кимна в съгласие.

— Значи раната може да е нанесена собственоръчно.

— Би могло, да.

Контактна рана би била в съгласие с теорията за самоубийство, особено предвид използването на пушка. Дължината на дулото на повечето такива оръжия ги прави сложни за обръщане и достъп до спусъка, така че контактът обикновено е неизбежен. Което, разбира се, не изключваше възможността някой друг да е произвел изстрела.

Лънди сигурно се е досетил по тона ми. В очите му проблесна усмивка, макар че не я виждах поради маската.

— Не се притеснявай, не се хвърлям да вадя изводи. Но на пръв поглед самоличността на жертвата не е под голямо съмнение.

С това не можех да споря. Склонен към самоубийство мъж беше изчезнал с все пушката си, а ние разполагахме с труп с рана от пушка, нанесена от упор. Най-вероятно беше да сме намерили Лео Вилиърс.

Не казах нищо.

Лънди даде знак на чакащите полицаи.

— Добре, да го занесем на катера.

За няколкото минути, докато разговаряхме, водата се бе покачила значително. Морето вече се плискаше в долния край на найлона. Докато Лънди се обади да съобщи, че се връщаме с трупа, аз хванах единия край, а полицаите — другите три. От найлона протече вода, когато вдигнахме мъртвата тежест и я спуснахме в чувала за трупове, който вече беше отворен на носилката.