Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Прескът я стрелна с гневен поглед, а след това пристъпи по-близо до детективите и заговори тихо:

— Господин Талбът е значителен дарител и личен приятел на шефа ви, кмета. Играха заедно само преди две седмици. Мисля, че никой от тях няма да остане доволен, ако научи, че двама полицаи са готови да опетнят доброто име на чикагската полиция, като заплашват цивилни граждани, докато си вършат работата. Ако го повикам сега и му кажа, че сте тук и се готвите да направите сцена, господин Талбът несъмнено ще ви изпрати адвоката си, преди да реши дали да отдели време да говори с вас.

Наш извади белезниците от колана си.

— Ще арестувам това малко лайно, Сам. Искам да видя как ще издържи в ареста, заобиколен от наркомани и бандити. Сигурен съм, че госпожица… — Той погледна табелката с името на блондинката, — Пайпър ще бъде готова да ни помогне.

Лицето на Прескът се зачерви.

— Поемете си дълбоко дъх и внимателно си помислете какви ще бъдат следващите ви думи, господин Прескът — предупреди го Портър.

Прескът завъртя очи и после се обърна към госпожица Пайпър:

— Къде е компанията на господин Талбът в момента?

Тя посочи монитора с лакирания си в розово нокът.

— Току-що се придвижиха към шеста дупка.

— Имате видео? — попита Наш.

Госпожица Пайпър поклати глава.

— Количките ни имат джипиес проследяващи устройства. Това ни позволява да следим за струпвания на прекалено много играчи на едно място и придвижва експедитивно играта на всеки.

— Тогава ако някой играе бавно, изкарвате го от терена и го завеждате на детското игрище?

— Нищо толкова драстично. Може да изпратим професионалист да му даде няколко съвета. Да му помогне да се придвижи напред — обясни тя.

— Можете ли да ни закарате дотам?

Госпожица Пайпър погледна Прескът, който пораженски вдигна ръце.

— Отивай.

Тя взе чантата си, която беше под бюрото, и посочи към коридор в западния край на сградата. Минута по-късно детективите бяха в количка за голф, която се движеше по калдъръмена пътека. Караше госпожица Пайпър. Портър седеше до нея, а Наш се беше свил на малка скамейка зад тях. Той изруга, когато количката мина върху неравност по пътя и го накара да подскочи на седалката. Портър пъхна ръце в джобовете си. Тук на открито беше студено.

— Извинявам се заради шефа ми. Понякога той е малко… — Госпожица Пайпър млъкна, търсейки подходящата дума. — Малко чукундур.

— Какво значи чукундур, по дяволите? — попита Наш.

— Някой, когото не би искал на ергенско парти — обясни Портър.

Наш се изкикоти.

— Скоро няма да вървя към олтара, освен ако госпожица Пайпър няма приятелка, която търси държавен служител с ниска заплата и редовно рискува да го застрелят. Освен това работя до късно и посягам към бутилката много по-често, отколкото съм готов да призная пред човек, с когото току-що съм се запознал.

— Не му обръщайте внимание — каза Портър на Пайпър. — По закон не сте задължена да уреждате служители на силите на реда с привлекателни приятелки.

Тя погледна в огледалото за обратно виждане.

— Струвате ми се изгодна партия, детектив. Ще се обадя на моите сестри от Женския клуб веднага щом се върна на бюрото.

— Много ще ви бъда признателен — отвърна Наш.

Портър не можа да не се възхити на пейзажа. Тревата беше старателно окосена и зелена и не стърчеше нито един стрък. От двете страни на пътеката имаше малки езера. Встрани се извисяваха големи дъбове. Клоните им пазеха играчите от слънцето и вятъра.

— Ето ги. — Госпожица Пайпър кимна към четирима мъже, които се бяха събрали около нещо, което приличаше на висока, тънка чешма или фонтан.

— Какво е това нещо? — попита Наш.

— Кое нещо?

Госпожица Пайпър се усмихна.

— Това е приспособление за почистване на замърсени топки, господа.

Наш потърка слепоочието си и затвори очи.

— В главата ми изскочиха толкова много вицове, че направо ме заболя.

Пайпър спря зад количката на Талбът и дръпна ръчната спирачка.

— Искате ли да ви изчакам?

— Би било много мило от ваша страна, благодаря — усмихна се Портър.

— Предоставям ти привилегията на връщане. Друсащото място е изцяло твое — обади се Наш.

Портър се приближи до четиримата мъже, които се готвеха да продължат играта си, и им показа значката си.

— Добро утро, господа. Аз съм детектив Сам Портър от чикагската полиция. Това е партньорът ми, детектив Наш. Съжалявам, че прекъсвам играта ви, но имаме ситуация, която не може да чака. Кой от вас е Артър Талбът?