Търсачите на съкровища се бяха настанили под тентата на задната палуба на старата баржа, пригодена за жилище, която бяха наели от яхтеното пристанище „Бомбай Шорс“ в южния край на езерото. Да се нарече яхтено пристанище беше доста сериозно преувеличение, след като разполагаше само с триметров пристан и една-единствена лодка за даване под наем. Да се нарече пък тя „баржа за живеене“ също беше преувеличение. Съоръжението приличаше повече на двуцветна алуминиева каравана от 1950-те върху пропускаща баржа, която със сигурност представляваше много точно описание на плавателния съд, който собственикът беше нарекъл „Кларабел“.
На борда се намираха четирима души: Фин, Били, Гуидо и Брайни Хансон, който трябваше да управлява вместо тях земекопната екипировка. Ели Санторо с неопрен и кислородни бутилки на гърба имаше неприятната задача да бъде водолаз и да намества ръчно вакуумната драга. Водата в езерото беше дълбока и с химически кафяв цвят, а на повърхността тук-там се полюшваха обърнали коремите риби.
Аркади Крус, който беше изпитал определено чувство на признателност към новите си съюзници в Мексико, благоразумно бе решил да дезертира и сега бе пълноправен член на екипажа на „Еспаньола“ в Насау. В момента учеше Рън-Рън Максевъни, шотландецът наполовина китаец, как да псува на кубински жаргон.
— Можеш например да започнеш с онзи испанец — предложи Гуидо.
— Франсиско де Улоа? — попита Фин.
— Точно той — кимна Били.
— Нали той е начертал картата? — попита Гуидо.
— Да — усмихна се Фин. Тя разви малкомащабната карта на Морето на Кортес и полуостров Калифорния върху неустойчивата маса за карти помежду им. — Той е бил приятел на Кортес. Още от много рано действал като негов куриер между Куба и Испания, пренасяйки писмата му до неговата съпруга. Никой не е напълно сигурен, но испанците са отплавали от Акапулко в три малки кораба, построени нарочно за експедицията. Насочили се на север в онова, което днес наричаме Морето на Кортес, кръстено така от Улоа в чест на неговия господар. Стигнали до носа на полуостров Калифорния и открили, както смятат мнозина, устието на река Колорадо. Той оставил два от своите кораби в речното устие, взел най-големия, този който превозвал съкровището, и поел нагоре по реката, търсейки подходящо място за скривалище. Преди обаче да успее да намери такова място, станало тежко земетресение. Разседът Сейнт Андрю е само на няколко километра оттук. От Морето на Кортес дошла приливна вълна, висока почти дванайсет метра. Двата кораба в устието успели да се справят с нея без особено големи затруднения, но корабът със съкровището бил вдигнат на гребена й и отнесен почти сто и шейсет километра навътре в сушата. Когато водата се оттеглила, корабът останал на сухо по средата на пустинята, на място известно по-късно като Салтън Синк, солен басейн, подобен на Солт Лейк Сити, но още по-ниско под морското равнище от Долината на смъртта. Корабът бил заровен наполовина в пясъка. Улоа свършил работата със своите хора и след това се върнали пеша при останалите два кораба. Така се родила легендата за изгубения в пустинята кораб. С течение на годините, когато са се размествали пясъците, няколко пъти са го виждали. През 1906 година една част от дигата на напоителния канал „Импириъл“ на река Колорадо рухнала и в продължение на две години реката се изливала в стария Салтън Синк. Тя потопила почти шестстотин и четирийсет квадратни километра под вода, преди да успеят да възстановят дигата. Оттогава това място е наводнено и с времето се замърсява все повече и повече.
— Все още не виждам връзка с картата, която намери — обади се Брайни Хансон и запали една от парфюмираните си с карамфил цигари.
— Мисля, че Улоа е взел един от маянските астрономи със себе си — каза тя. — Това е единствената теория, която пасва. Има повече от сто звезди, които един щурман може да използва, за да навигира. Маите са познавали почти петдесет от тях, както и транзита на Луната и Слънцето, транзита на Венера в нощното небе. При достатъчно съотносителни точки, каквито картата на стената показваше, откриването на мястото не беше трудно.
— Значи си сравнила очертанията на картата на стената с компютърна симулация? — попита Брайни.
— Точно така — кимна Фин. — Симулация на нощното небе над Юкатан и нощното небе над Морето на Кортес през 1539. Това е годината, през която Улоа е предприел пътуването. Сравних ги с чертежа на днешното небе. Трийсет и три градуса северна дължина и сто и петнайсет градуса западна ширина. Проста работа.
Читать дальше