Пол Кристофер - Златото на Кортес

— Откъде ще започнем? — попита Били. — Как ще влезем в лабиринта? Не виждам как ще се измъкнем оттук.

Фин пристъпи напред и заразглежда внимателно картата на стената. Очертаната в релефната фигура длан се намираше в центъра на кръглата шарка по средата на правоъгълника. Сега Фин виждаше ръката върху йероглифа отдясно. Тя внимателно се протегна и постави своята собствена длан върху очертанието, направено преди петстотин години. Размерите странно съвпадаха.

— Натисни тук — измърмори на себе си Фин и направи точно това.

Чу се дълбоко стенание, сякаш цялата земя наоколо изпита болка, и тогава голямата кръгла релефна фигура се завъртя на скрити панти, откривайки черния вход на тунел зад стената.

— Нахални безсрамници — възкликна Били, вторачен в зейналата дупка. — Да крият това там през цялото време.

Фин почувства лек полъх по бузата.

— Тунелът води навън.

— Влизаме, нали? — попита Били. — Обаче какво ще правят другите? Как ще успеят да ни намерят?

— Нямаше ли няколко светещи пръчки в раницата, която Гарза ни остави?

— Е?

— Ще ги разставим като следа, която да следват. Ако искаме да намерим дълбока вода за плутония, това е единственият начин.

Били зарови из сака и извади една шепа шестнайсетсантиметрови пръчки. След като ги преброи, обяви резултата.

— Осемнайсет.

— Трябва да са достатъчно. Строши едната и да вървим.

Били въздъхна. Наведе се над пластмасовите пръчки, строши стъклената ампула вътре и задейства химическата реакция. Мека зелена светлина изпълни погребалната камера. Фин стисна фенерчето и прекрачи отвора. След като преметна раницата през рамо, той я последва с въздишка.

— Два километра и половина, два километра и половина напред към долината на смъртта, препускаха шестстотинте. Напред, Лека бригада! Пригответе оръжията, извика той. Към долината на смъртта препускаха шестстотинте. 30 30 Тук лордът цитира „Атаката на леката бригада“ от Алфред Тенисън. Известното стихотворение описва героичната, но безсмислена атака при Балаклава по време на Кримската война, която завършва трагично за кавалеристите. — Б.пр.

— О, я млъквай! — сряза го Фин.

— Това определено няма да се получи — измърмори Ели Санторо, като придърпа кепето си по-ниско над очите, докато пресичаше лагерния плац с останалите.

— А аз вярвах, че всички американци мислят положително — възкликна Аркади Крус, докато водеше Ели и Гуидо към далечната палисада и една от приличните на колиби бараки откъм стената с портата. Той беше намерил за двамата униформи на членове на малката армия на Гусман и сега се готвеше да ги въоръжи до зъби.

— Погледнете наляво — нареди им полугласно.

Ели извърна очи. До колибата стояха три от грубо бронираните горски бъгита.

— Можеш ли да го караш? — попита кубинецът.

— Да.

— А ти? — обърна се той към Гуидо, който се извисяваше над него и беше по-висок от всички войници на Гусман, които Крус беше видял досега.

— Положително — кимна високият холандец. — Безпроблемно.

— Да се надяваме, че това значи да — отбеляза подводничарят.

— Означава — кимна Гарза. — Какъв е планът?

— Ще ви вкарам в колибата с оръжията, ще вземем някои неща, които ще ни трябват, и след това ще направим като Джон Уейн във „Форт Апачи“.

— Моля? — попита объркан Ели.

— „Форт Апачи“, „Тя носеше жълта панделка“, „Рио Гранде“. Нали си чувал за кавалерийската трилогия на Хауърд Хоукс. Ей, гринго, какъв американец си ти?

— А ти какъв кубинец си? — върна му го Ели.

— Който гледа много стари филми по време на досадни патрулирания — засмя се Крус. Той изтича по три разнебитени стъпала и се приведе, за да влезе през отворената врата на импровизирания арсенал. Покритата с ламарини колиба миришеше на сгорещен метал и оръжейно масло. Освен това беше много тъмна.

Ели едва различаваше сандъците с оръжие и рафтовете с подредени върху тях дървени сандъчета и картонени кутии, пълни с муниции. Крус подаде на него и на Гуидо еднакви оръжия. Те приличаха на старите АК-47 с дървени приклади и подцевен гранатомет, който имаше собствен спусък.

— Това са руски гранатомети GP-30 — обясни той, докато им връчваше и брезентовата мешка, пълна със заряди. — Завиваш граната в дулото, докато не чуеш щракване, след това можеш да дръпнеш спусъка. Поставете приклада на рамо, преди да стреляте, защото иначе откатът ще ви откъсне ръката. Обсегът на поражение е около сто и четиридесет метра. Разбрахте ли?