Пол Кристофер: Златото на Кортес

— Да — кимна Ели.

— Аз също — отговори Гуидо, който беше стрелял с нещо подобно, когато в края на 1990-те се беше оказал един от последните холандци, привикани в армията за две години.

Той взе една от набитите руски гранати, плъзна я в дулото и я зави умело в гнездото. Чу се силно щракване.

— Добре — кимна Крус. После подаде на Гарза прилично на базука RPG. — Аз ще карам едното от бъгитата, а ти ще дойдеш с мен. С гранатомета ще вдигнеш във въздуха голямата ламаринена барака, за да отвлечем вниманието, а после ще вземем единия от китайските ми приятели с ядрото. Ти, американецо, ще караш след мен и ще качиш мъжа с второто ядро. Холандецо, ти ще се движиш трети и ще прибереш останалите двама китайци. Единият от тях е техният командир. Казва се Уонг Фей Хунг, но се обажда и на „полковник“. Мъж с грозен белег на лицето, който вече е въоръжен, но Гусман не знае това. Хунг и неговият другар ще са поставили взривните устройства, които донесохте. Задачата на полковника е, ако му се удаде възможност, да види сметката на Гусман. Ще излезем през главната порта и се надявам вашите приятели да са намерили начин да се отървем от ядрата и да се спасим от гнева на Гусман. Вчера сряза един човек на две с мачете. Не беше приятна гледка.

— Много окуражаващ разговор — измърмори Ели.

— Хайде, янки — ухили се Крус. След това излезе от бараката в периметъра на лагера. След него крачеха останалите трима. Никой от местните войници не им обръщаше внимание. Гусман не се виждаше никъде. Четиримата китайци още бяха скупчени под тентата срещу ламаринената барака.

— Някакъв сигнал, за да дадем знак на полковника, че сме готови? — попита Ели, докато се оглеждаше нервно. Наоколо имаше твърде много хора и прекалено много оръжия.

— Първият изстрел — ухили се подводничарят. — А сега напред.

Без всякакво колебание той се качи на най-близкото бъги за джунглата, махна на Гарза да седне на брезентовата седалка до него и запали двигателя. Гарза се опитваше да направи RPG-то колкото може по-незабележимо, но да си дискретен с ръчен гранатомет е много трудно. Никой обаче не им обърна внимание.

Ели скочи във второто бъги и запали ревящия двигател без гърне на ауспуха. Може би го правеха всяка вечер: патрулиране на периметъра по свечеряване.

Ели чу как зад него Гуидо пали третото „Сузуки“. Чу се рев на мотор, когато кубинският Джон Уейн нададе смразяващ кръвта рев и потегли в облак прах, след което събитията започнаха да се развиват бързо като на кино.

Да кара подскачащото се и олюляващо бъги след Крус и да не го изгуби беше достатъчно трудно, но той не изпускаше от поглед едрата фигура на Гарза, полуизправен на брезентовата седалка, докато се прицелваше с RPG-то в ламаринената барака.

Чу се сух пукот и от задната част на цевта на оръжието с рев изскочи двуметров пламък, а бараката, марка „Куонсит“, сякаш с магическа пръчка беше повдигната във въздуха, след което се разпадна на части пред очите им. С крайчеца на окото си Ели видя как един от китайците грабна нещо от масата край скелето и след това се хвърли в задната част на бъгито. Сега дойде неговият ред. Той завъртя бъгито точно навреме, за да може вторият техник да скочи на седалката до него. Без да каже и дума, мъжът вдигна автомата с подцевен гранатомет, зареди го и се смъкна надолу в седалката си, балансирайки дебелата цев на гранатомета на рамката на вратата.

Ели едва долавяше пукота на бързата стрелба и тогава, когато свърнаха към главната порта, видя ниска, шкембеста фигура да изскача на предната веранда на сградата с ламаринения покрив, където се помещаваше главната квартира.

Мъжът стискаше пистолет в ръката, а на кръглото му лице, украсено с малък мустак, демоде вече от петдесет години, бяха изписани смайване и гняв. И тогава, сякаш в сцена от рисуван филм, лицето всмука само себе си, а след това изчезна в смайващ взрив от втечнен мозък, кръв и други черепни тъкани, от които вратът на наркобарона сякаш се беше превърнал в активен вулкан.

Безглавият труп постоя няколко секунди, а след това рухна в себе си като кукла, чиито конци са срязани. Мъжът до Ели закрепи по-устойчиво подцевния гранатомет, прицели се над главите на Крус и Гарза и след това стреля. Чу се силен пукот и Ели действително успя да види гранатата да прехвърля предницата на водещото бъги и да се удря в главната порта.

До себе си чу стенание и с крайчеца на окото си видя, че неговият пътник е вдигнат от седалката и запратен на земята от силата на куршума, който го беше ударил и убил на мига. Нямаше време за скръб и дори за страх. Пред него портата в палисадата избухна в пламъци от граната и рухна в дъжд от трески. Миг по-късно Ели изскочи от лагера, пое надолу по тясната пътека през джунглата и нощта го погълна. Битката беше свършила, но предстоеше гонитбата.