Дж Бреннан - Произход

Въздъхна облекчено и вдигна очи към върха на „хребета“, който от този ъгъл приличаше повече на планина. Благодари на късмета си — термоелектрическият му костюм до голяма степен бе омекотил падането — после се наруга високо за собствената си глупост. Той беше професионалист! Какви ги вършеше?

Прочисти мислите си — самосъжалението изобщо нямаше да му помогне, това го знаеше със сигурност. Знаеше още, че макар базовият лагер да е само на някакви си четиристотин метра, ако не прехвърли хребета, скоро ще загине. Погледна извисяващата се над него планина, чиито стръмни склонове сякаш се присмиваха на надеждите му. Без помощ, и то сериозна, нямаше да се изкачи.

Знаеше, че Лавърти е отишъл да доведе подкрепления, но винаги съществуваше ужасяващата вероятност да не го открият.

Решен да не се поддава на паниката, той се изправи и започна да оглежда хребета. Склоновете бяха почти отвесни, без нищо, за което да се хване. Инстинктът му казваше да продължи нататък, докато намери някакъв начин да се изкачи, но разумът го накара да остане на мястото си. Ако Лавърти и екипът не го откриеха тук, щеше сериозно да загази.

Така че щеше да чака. Да чака и…

„Какво, за бога…?“

Очите на Дивейн се разшириха, когато видя призрачната картина малко по-нататък, в основата на хребета.

„Възможно ли е?“

Тръсна глава и се втренчи. Това беше тяло, наглед погребано в леда.

Разумно или не, той знаеше, че трябва да отиде и да огледа.

Лин и екипът й най-сетне стигнаха до хребета. Заобиколиха ръба, като внимателно избягваха ронещия се лед, за да не ги сполети съдбата на Дивейн.

— Тук ли го видя за последно? — попита тя. Поутихналият вятър им позволяваше лукса да разговарят, без да крещят.

Лавърти кимна.

— Да, сигурен съм. — Той посочи координатите на устойчивия на климата джипиес. — Поне доколкото е възможно.

Лин кимна в отговор.

— Добре. — Тя се обърна към останалите. — Отис?

Един дребен жилест мъж излезе напред. Отис Бърнс беше главният океанограф в групата, както и най-опитният катерач. Тежеше само шейсет и три килограма и знаеше, че ако някой ще се спуска долу, той е очевидният избор. Ухили се на Лин.

— Дай въжето, бейби — намигна й той.

— Внимателно! — извика Лин на тримата, които спускаха въжето от ръба на хребета. — Бавно и полека! — Тя се взря в далечината. — Виждаш ли нещо? — викна на Бърнс, който се намираше поне на сто метра по-надолу по стената.

— Нищо! — чу се гласът му от замръзналата бездна. — Тук нищо не се вижда!

— Добре, продължаваме — отвърна Лин. — Давай по…

— Чакай! — Всички чуха вика, а тонът му издаваше само едно — Бърнс беше открил нещо. — Мисля, че забелязах нещо на запад! Аз… Да, някой се движи долу, на дъното!

Последва мълчание, тримата, които държаха въжето, усетиха леко подръпване и разбраха, че Бърнс се обръща към човека, когото е открил.

— Ей! — извика той. — Насам!

Лин тревожно зачака. Следващите думи на Бърнс я изненадаха:

— Той е! Добре е! — Последва пауза. — Само че иска да слезем при него!

Лин се намръщи.

„Какво, по дяволите…?“

Два часа по-късно половината екип се намираше при Томи Дивейн, който беше получил нов термокостюм и извънредна дажба храна, макар че във вълнението си почти отказа да ги приеме. Когато видя какво е открил в основата на хребета, Лин не се изненада от реакцията му.

Тялото само отчасти беше покрито с лед. Топенето го бе разкрило наполовина, беше съвършено мумифицирано от студа. Това беше трупът на мъж — къса руса коса, гладко обръснат. Почти можеше да мине за един от тях. Кой ли беше? Какво е правил там? Как е умрял? Преди колко време? Въпросите препускаха в главата на Лин.

Тя знаеше, че трупът може да е много стар — през 1991 в италианските Алпи бе открит замръзнал мумифициран мъж и според въглеродното датиране възрастта му надминаваше пет хиляди години. Това тяло обаче беше различно. Като начало, дрехите му бяха от материал, какъвто никога не беше виждала.

— С какво е облечен? — попита тя Дивейн, който бе разгледал трупа, докато ги чакаше да слязат.

— Не съм сигурен. Някакъв брониран текстил, но никога не съм виждал такъв. Изглежда невероятно изпипан.

— Да не е от някакви спецчасти? — попита тя Джеф Хорсън, анализатор на данни, който бе работил за Националната агенция за сигурност на САЩ, истински парник за тайни военни технологии, за които обикновеният гражданин дори не подозираше.

Хорсън разгледа материята, която беше изключително добре запазена благодарение на леда.