Клайв Касслер - Стачникът

Огънят се разпростираше. Сухото дърво и прясната боя го подхранваха и той неумолимо и бързо пълзеше към носа на „Цар Вулкан“. Изплашените хора се струпаха на кърмата. Бел видя, че повечето носят сивокафяви униформи на щатската гвардия. Полицията по въглищата и стоманата пък носеше типичните си тъмни униформи. Познати с бруталността си, полицаите сега изглеждаха ужасени, а мнозина от коравите пинкертъни бяха изгубили бомбетата си в паниката.

Разстоянието между двата парахода намаляваше.

Стачкоизменниците драпаха истерично към перилата.

Бел сложи длани около устата си и се провикна:

— Хвърлете оръжията!

Пушките и сопите се пръснаха по палубата.

Уиш Кларк вдигна пушката си към небето и стреля.

— Всички!

Пистолетите и блекджековете също изтрополиха в краката на мъжете на „Цар Вулкан“.

Един пинкертън вдигна паднал „Колт“ с автоматично презареждане и го плъзна крадешком в палтото си. Мак Фултън го застреля без колебание. Останалите обърнаха джобовете си с подчертана готовност.

Двата корпуса приближаваха все повече. Мъжете се подготвиха за скок.

— Ръцете горе! — изреваха вандорнците.

Пламъците неочаквано се наклониха към тях, понесени от повей на вятъра.

Корпусите се блъснаха и Бел почти падна. Стотици мъже се изсипаха на „Бялата дама“, ритайки и биейки се, за да стигнат по-бързо до безопасно място. Бел се качи на едно перило, за да вижда по-добре. Всички от „Цар Вулкан“, с изключение на гвардейците, дори пинкертъните, се бяха слели в обезумяла тълпа, искаща едно единствено нещо — да се махне от горящия параход, и беше почти невъзможно да различи сред тези хора отделни лица. Само гвардейците още държаха ръце във въздуха, вярвайки, че ако следват заповеди, няма да бъдат застреляни.

Хенри Клей беше майстор в сливането с околната обстановка, затова Бел беше напълно сигурен, че се е престорил на гвардеец. Но дори и те бяха толкова нагъсто, че Бел все така не можеше да ги отличи един от друг. Бел отчаяно се концентрира върху по-едрите войници, с телосложение на Клей.

Бел се фокусира върху един, който прескочи на „Бялата дама“ с наведена глава. Качи се за секунда и се блъсна в този пред себе си, когато гвардеецът зад него го бутна и се закрепи за торбата му.

Торбата му!

Вместо паласка, носеше „Мериъм Пак“, достатъчно голяма, за да побере бомба.

— Спрете този мъж! — изкрещя Бел.

Уоли Кисли се хвърли след Хенри Клей.

Трима души направо го прегазиха.

Бел видя как шахматният му костюм изчезва сред множеството. Скочи от перилата на палубата, приземявайки се върху неколцина паднали мъже. Изправи се бързо и затича след Клей, който бягаше към кърмата като разблъскваше хората от пътя си. Внезапно пое напряко през товарната палуба.

Бел продължи след него.

Клей извади пистолет и стреля три пъти, без да губи и секунда. Два от куршумите профучаха покрай лицето му, а третият проби периферията на шапката му и тя отхвърча от главата му. Бел спря, прицели се внимателно с армейския си колт и стреля точно когато Клей се обръщаше отново. Куршумът одраска вдигнатата му длан, въпреки че бе прицелен към главата му. Пистолетът на Клей излетя встрани. Но раната не го забави и той скочи на стълбите към котелното, свали от раменете си торбата и я сграбчи за презрамките.

Бел знаеше, че е поел към пещите и иска да взриви някой котел.

Съсредоточи се върху фигурата му на върха на стълбите и внимателно се прицели.

Колтът изрева. Изстрелът блъсна Клей назад. Той посегна към гърдите си и торбата се изплъзна от ръката му, но продължи нагоре. Сграбчи падналата торба с другата ръка и се стрелна към най-близката пещ. Бел отново се прицели. Огнярите, уплашените от изстрелите и рикоширащите куршуми, се пръснаха зад разни прикрития и попречиха на Бел да се концентрира. Хенри Клей изтича край отворената пещ и хвърли торбата вътре.

Торбата падна върху купчина червени въглени и край нея се разпиляха искри. За половин секунда, времето, необходима на Бел да стигне до торбата, тя вече се беше разгоряла. Трябваше да я извади незабавно.

Бел грабна едно от греблата на огнярите и се пресегна в огъня, улови презрамката и дръпна. Тя се скъса. Отново вкара греблото и този път хвана торбата и я извади. Тя падна димяща в краката му.

— Дръпни фитила! — извика Бел на най-близкия миньор и се понесе след Хенри Клей, който търчеше към кърмата.

Нямаше вече накъде да тича, когато стигна до мястото, където се срещаха палубата и двайсетметровото колело на кърмата. Бел го настигна. Клей се обърна с усмивка и деринджър в здравата си ръка и стреля. Куршумът раздра дланта на Бел. Палецът и пръстите му се свиха конвулсивно. Пистолетът му падна на палубата и се плъзна между кърмата и колелото.