Клайв Касслер - Стачникът

Хенри Клей не можеше да си намери място. Защо миньорите не отвръщат на огъня?

„Хочкис“-ът, който им закара, вече трябваше да раздробява палубата на „Цар Вулкан“. Вместо това гвардейците стояха спокойно на нея и викаха радостно след всеки изстрел. А полицията на компанията и пинкертъните се тупаха по гърбовете, все едно бяха на бейзболен мач.

Един от гвардейците тупна Клей по гърба.

— Печелим!

Клей обаче искаше да започне война и да я продължи, а не да я спечели преди да е започнала. Той грабна бинокъла на офицера и го насочи към хочкиса. Оръдието си беше на мястото, но около него нямаше никой. Вгледа се по-внимателно и видя, че цевта е килната под странен ъгъл. Нещо явно я бе сполетяло, нещо на име Айзък Бел.

— Върни ми бинокъла или ще повдигна обвинение за неподчинение! — развика се офицерът.

Клей, облечен в униформа на редник, си проправи път през ликуващите идиоти и се упъти към главната палуба, където бяха пещите за котлите. Дегизировката му включваше платнена армейска торба. Вътре имаше на пръв поглед няколко парчета въглища, но всъщност бяха пръчки динамит с детонатори и трисантиметрови фитили.

„Цар Вулкан“ имаше десет котела и огнярите непрестанно търчаха от единия към другия, ринейки въглища в пещите. Някой мерна униформата на Клей и се провикна:

— Какво става горе?

— Печелим! — отвърна Клей и когато огнярят се обърна, за да загребе още въглища, Клей хвърли една от бомбите в пещта и се отдалечи тичешком към задната част на парахода.

Напречното течение, за което спомена капитан Дженингс хвана кормчията от Синсинати неподготвен. То сграбчи в хватка кърмата на парахода и надви лопатките му. Преди кормчията да успее да си върне контрола върху огромния съд, носа на черния параход вече ореше в брега. Корпусът се изви напреки на пътя на „Бялата дама“, която пък пореше водите, за да се забие в „Цар Вулкан“. Оръдието на „Цар Вулкан“ отново стреля. Този път прозвуча по-силно. Нима имаха второ? Или най-после бяха пуснали и картечницата? Снарядът се вряза в една кухненска шатра, но Бел видя, че това е последният снаряд, който параходът ще изстреля.

— Котелът се е взривил — извика изненадано капитан Дженингс.

Комините на парахода се наклониха напред и се прекатуриха през откритата му палуба, след което се строполиха на носа. Последваха дъски, парчета дърво и стъкла. Всички механизми в горната част на парахода бяха унищожени.

— Взривил се е котелът на тия убийци!

— Някой му е помогнал — отвърна Бел, който беше виждал това два пъти в Глийсънбърг. — Това не беше случайност.

Защо обаче Хенри Клей би взривил собствения си параход?

— Получиха си заслуженото!

Капитан Дженингс звънна в собственото си котелно за още пара.

Отворите за пара изреваха отново.

— Сега ще ги довърша тия копелета! Експлозията разпиля горещи въглени по черния параход и предните палуби на „Цар Вулкан“ се подпалиха. Гвардейците се разбягаха изплашени. Един от мъжете в тъмна униформа на полицията по въглищата и стоманата се хвърли в реката. Стачкоизменниците пуснаха сопите и се хвърлиха след него с викове за помощ.

— Спри! — каза Бел. — Пълен назад!

— Какво правиш, Айзък? — Уиш, Уоли и Мак се изправиха зад гърба му.

— Ще се обърнем напреки, за да качим хората. Пълен назад, капитан Дженингс, а после обърни!

— Не и докато не ги блъсна!

— Назад!

— Не можеш да ги оставиш да победят.

— Хенри Клей не иска да спечели. Иска хаос. Няма да играя по неговата свирка!

Мак Фултън дръпна чукчето на своя „Смит & Уесън“ и каза на кормчията:

— Шефът казва да дадеш заден.

Една-единствена ръчка в котелното изключи и двата двигателя наведнъж. Когато спряха те, спря и рулят.

Бел прегърна през раменете скърбящия капитан.

— В момента те не са нищо повече от уплашени глупаци. Като нас… натиснете руля, капитане. Нека да качим тези хора.

Бел се обърна към хората си.

— Стреляйте по всеки, който се опита да извади оръжие. Няма значение какво. И се оглеждайте за Клей. Гвардейците са най-много, затова вероятно ще носи тяхна униформа.

После Бел поведе хората си към главната палуба. Капитан Дженингс стигна на позиция до горящия „Цар Вулкан“.

Бел разположи Уоли, Мак и Арчи там, където щяха да наближат лодките. Уиш Кларк раздаде оръжия и настоя да остане във вихъра на събитията. Каза, че ще си пази шевовете с рязана пушка. Бел се изкатери едно ниво нагоре, за да наблюдава отвисоко.