Клайв Касслер - Стачникът

— Много хубав параход сте ни докарал, господин Бел. Какво можем да направим за вас?

— Имам нужда от една пръчка динамит, капсула и малък фитил.

— Искате ли да ви ги сглобим?

— Ще съм ви благодарен.

Миньорът, заел се със задачата, работеше бързо и старателно.

— Колко къс фитил искате?

— Дайте ми десет секунди.

Миньорът го изгледа.

— Дано можете да тичате бързо.

— Достатъчно бързо, да — Бел прибра мазната червена пръчка динамит в палтото си и направи знак с пурата си. — Имаш ли огънче?

— Да се отдалечим от бараката — каза миньорът и после му запали пурата.

— Благодаря.

— Препоръчвам ви да държите запаления край встрани от фитила.

Бел пое нагоре по склона към оръдието. „Хочкис“-ът беше добре смазан, по цевта и колелета не се виждаше и петънце ръжда, а мъжете, които го обслужваха, изглеждаха, сякаш си разбират от работата. Бяха видели „Бялата дама“ и също благодариха на Бел за нея.

Бел се обърна, сякаш за да се полюбува на парахода, който лъщеше в смътната питсбъргска светлина — висок, дълъг и бял сякаш беше акостирал край най-красивия морски курорт. Той дръпна здраво от пурата, извади динамита от джоба и докосна фитила с пурата. Издуха облаче дим, за да разсее хората от отряда по оръдието и плъзна динамита в цевта.

— Какво?

Докато тичаше надолу по склона, Бел се провикна през рамо:

— Бягайте! Динамит е! Арчи!

Петдесет метра по-надолу той се обърна. Динамитът избухна с приглушен звук. Оръдието подскочи върху колелата си и задната му част цъфна като от хартия. Хората горе се събраха около унищоженото оръжие. Разгневени мъже се затичаха след Бел с крясъци:

— Какво направи?

Бел продължи надолу с бързо ход и даде сигнал на Арчи да не вади пушката, докато наистина не се нуждаят от нея.

— Защо?

— Надявам се, че току-що спасих глупавите ви кожи — заяви Бел.

— Как да ги победим сега?

Виковете спряха изведнъж. Всички погледи се вдигнаха към върха на платформата. Един съгледвач крещеше през свити длани.

— Идат! Черният параход иде!

— Хвърляйте въжетата! — нареди Бел.

Двамата с Арчи се затичаха по платформата за качване на парахода. Бел извика Мак и Уоли на стълбите до колелото.

— Трябва да ги държим далеч от палатковия лагер.

Кабината на щурмана, където се намираха, беше на пет палуби над реката и оттам Бел виждаше голяма част от лагера. От другата страна на барикадите, издигнати от струпани трамваи, синьото множество на питсбъргската полиция сновеше нервно насам-натам.

— Само чакат някой да им отвори пролука — измърмори Мак Фултън. — Нямат търпение да счупят няколко глави.

Капитан Дженингс стоеше, хванал двуметровия рул, мрачен и съсредоточен. По команда на Бел, той позвъни в котелното, за да сигнализира „Заден ход“, след това завъртя леко руля и заобиколи импровизирания пристан.

Мъже от Комитета по отбраната натрошиха шлепа — пристан и така го добавиха към стената от вече потопени шлепове, полупотънали в калта.

Бел рече:

— Разположи ни между тях и Върха.

Дженингс възви и се обърна срещу течението. Високата стоманолеярна пречеше да се види какво има зад следващия завой. За миг, който им се стори цяла вечност, имаха цялата река за себе си.

— Писа ли на Мери? — попита Уиш.

— Трябваше да й го кажа лично… Ето ги!

Високите комини на „Цар Вулкан“ се показаха и се плъзнаха покрай стоманолеярната. Движеше се бързо и връхлетя, преди „Бялата дама“ да стигне до средата на реката. Внезапно, без никакво предупреждение, оръдието на кърмата на „Цар Вулкан“ избумтя.

Изпищя снаряд, разпени реката и експлодира в един от шлеповете, блокирали брега. Във въздуха се разлетя дървесина.

Бел се приближи до капитан Дженингс.

— Той има оръдие, а ние — не. Можеш ли да се блъснеш в него?

— Можеш да се обзаложиш! Кажи на момчетата си долу да усилят налягането.

Бел извика заповедта към котелното.

„Цар Вулкан“ отново стреля. Експлодира втори шлеп. Третият изстрел излетя нагоре. Мина през ред палатки и склонът на хълма сякаш се разтресе, а стотици хора се разбягаха с писъци.

— А аз какво да правя? — попита Бел.

— Кажи ми дали онези отсреща имат капитан от Мон или от Синсинати.

— Не знам.

— Ако е от Синсинати, когато стигне до завоя, може да се натресе лошо. Там има напречно течение, което ще го ритне в кърмата и ще го отнесе към брега.

Оръдието отново избумтя. Четвърти снаряд улучи шлеповете. Айзък Бел си помисли, че от него се очаква да спре войната, а не да я загуби.