Клайв Касслер - Стачникът

Мери каза:

— Ще го убият и ще изгорят доказателствата, преди главният прокурор да прати повиквателна. Освен ако…

— Освен ако?

— Освен ако не го пази детектив, който твърди, че невинните са неприкосновени.

Бел кимна. Надяваше се точно на това. Така щеше да има поглед отблизо върху профсъюзите и организаторите им. Можеше да стигне и до самоличността на провокатора, ако се окажеше бивш стачник, например. Но всичко това означаваше, че ще му трябват и още помощници.

— По-добре да се видим с шефа — каза Бел и дръпна Мери за ръката.

Джоузеф ван Дорн изслуша молбата на Мери Хигинс в кабинета си. Разпита я внимателно за документите и разбра, че и Джим е благословен с мощна памет. Дори доказателствата да бяха заключени в някой сейф, намираха се и в главата му, а това го излагаше на много сериозен риск да бъде убит, за да не свидетелства. Попита дали Мери е чела документите.

— Джим не ми позволи.

— Разбира се — и Ван Дорн кимна. — Само затова ли дойдохте в Ню Йорк.

Тя се поколеба само за секунда.

— Да.

— Разбира се… — кимна отново Ван Дорн.

Хвърли остър поглед към младото си протеже, забеляза как Бел гледа Мери и взе решение.

— Молбата ви за защита идва в подходящ момент, госпожице Хигинс. Тъкмо създадохме нов отдел в агенцията, наречен Охранителни служби „Ван Дорн“.

— Така ли? — учудено попита Бел. — Не бях чул.

— Защото се беше съсредоточил върху случая си. Охранителните ни служби ще осигуряват ескорти, детективи за хотели, нощни пазачи и разбира се бодигардове. Закрилата на Джим Хигинс влиза изцяло в техните задължения.

— Господин Бел един от тях ли е? — попита Мери.

— Господин Бел е детектив, а не бодигард. За брат ви ще осигурим хора с конкретни умения в опазването на сигурността на клиентите ни.

Мери отвърна:

— Но господин Бел свърши чудесна работа, докато защитаваше брат ми от тълпата в Глийсънбърг.

Ван Дорн се усмихна на красавицата, облагородила кабинета му още с пристъпването си в него. Лесно се виждаше колко много си е паднал Бел по нея. А и човек не можеше да го вини за това.

— За нас е важно детективите ни да могат да се справят във всякакви ситуации. В момента обаче господин Бел е ангажиран с важно разследване във въглищните мини, което изисква пълното му внимание.

Обърна се към Бел.

— Благодаря, че се допита до мен, Айзък. Няма защо да си губиш времето с нас, докато с госпожица Хигинс уточняваме подробностите. Достатъчно е да знаеш, че брат й ще се озове в чудесни ръце.

Бел се изправи.

— Да, сър! — После се обърна към Мери: — Господин Ван Дорн държи на думата си. Джим ще е в безопасност.

— Благодаря, че ме представихте.

— За мен беше удоволствие да се видим отново.

— Чакам с нетърпение да се срещнем пак.

Двамата неловко си подадоха ръце.

Джоузеф Ван Дорн се прокашля — звукът напомни на Бел за една картечница с водно охлаждане, която стреля по него и Уиш Кларк в Уайоминг. Младият детектив се изнесе от кабинета на шефа със замаяна глава. Какво момиче!

— Разбира се, стои и въпросът със заплащането.

— Стачният комитет е готов да плати — отвърна Мери Хигинс. — Молим ви обаче цените, които определите, да са по силите на работещи хора.

— Ние сме нови и все още се опитваме да си стъпим на краката — рече Ван Дорн. — Но не сме безчувствени и ще ви предложим цени, по-ниски от тези, които бихме взели от банкери и бижутери. Къде се намира брат ви в момента?

— В Чикаго.

— Там имаме добри хора. Ще се заемем, точно преди брат ви да тръгне към Питсбърг.

— Защо мислите, че ще тръгне натам?

— Организаторите на стачки се въртят около Питсбърг като…

— Като мухи ли, господин Ван Дорн?

Ван Дорн стана по-червен и от мустаците си.

— Нямах това предвид. От сигурни източници научихме за общата стачка, която се подготвя там, и която е вдъхновена от похода на работниците по долината на Мононгахела. Всеки профсъюзен организатор, който струва нещо, в момента пътува към Питсбърг. Не се съмнявам, че Джим Хигинс ще е сред водачите.

— Така е.

— Нека изясним нещо важно, госпожице Хигинс. Агенция „Ван Дорн“ няма да заема страна. Ще преместим небето и земята, ако е необходимо, за да предпазим брат ви, но няма да му помогнем да срине до основи законността, реда и справедливостта.

— Няма как да има ред без справедливост, господин Ван Дорн. Нито справедливост — без равенство.

— Всеки от нас има различно мнение по тези въпроси, госпожице Хигинс. Ще се изненадам, ако мненията ни съвпадат по който и да било въпрос, но когато агенция „Ван Дорн“ поеме грижата за безопасността на брат ви, честта ни задължава да го пазим. Това стига ли?