Кендари Блейк: Анна в рокля от кръв

Град Тъндър Бей в провинция Онтарио е следващата ни цел. Отивам там, за да я убия. Анна. Анна Корлов. Анна в рокля от кръв.

— Този път нещо те тревожи, нали, Кас — казва майка ми иззад волана на малкия камион, който сме взели под наем, за да си пренесем вещите.

Аз все й казвам, че трябва направо да си купим едно камионче, вместо все да взимаме под наем. Вече загубих бройката за кой път се местим в търсене на поредния призрак.

— Защо така реши? — питам аз.

Тя кима към ръката ми. Не бях усетил, че барабаня с пръсти по кожената чанта, в която е камата на баща ми. С целенасочено усилие продължавам да барабаня в същия ритъм, все едно това няма значение. Искам да й покажа, че твърде много ме анализира и засича грешни сигнали.

— Убих Питър Карвър, когато бях на четиринадесет, мамо. Оттогава не съм спирал. Вече нищо не може да ме учуди кой знае колко.

Лицето й се напряга.

— Не го наричай така. Не си „убил“ Питър Карвър. Питър Карвър те нападна, а и той беше вече мъртъв.

Понякога ме изумява как успява да смени смисъла на нещо само като използва точните думи. Ако търговията й с окултни стоки някога потъне, би намерила добра реализация в ПР-а. Питър Карвър ме нападна, както казва тя. Да. Нападна ме. Но това стана, след като влязох с взлом в изоставената къща на семейството му. Това беше първата ми задача. Направих го без разрешението на майка ми. Всъщност това е меко казано. Направих го въпреки крещенето и забраните й, като се наложи да разбия ключалката на прозореца на спалнята ми, за да изляза от нас. Но го направих. Взех ножа на баща ми и влязох с взлом. Чаках до два през нощта в стаята, където Питър Карвър застрелял жена си с пистолет 44-ти калибър и после се обесил на собствения си колан в килера. Чаках в същата стая, в която призракът му убил един агент по недвижимите имоти, който се опитал да продаде къщата две години по-късно, а след това и някакъв друг човек, който оглеждал къщите в района.

Сега като се замисля, си спомням как ми трепереха ръцете и как стомахът ми се обръщаше. Помня колко отчаяно исках да го направя, да направя каквото трябва, както баща ми преди това. Когато призраците най-после се появиха (точно така, призраци в множествено число — оказа се, че Питър и жена му са се помирили заради общия си интерес да убиват други хора), мисля, че за малко щях да припадна. Той се появи от килера, а вратът му беше толкова посинял и толкова странно усукан, че изглеждаше сякаш са закачили главата му странично, а тя изникна от локва кръв на пода като в реклама на кухненски ролки, пусната на обратно. Така и не успя да излезе цялата от дъските на пода, горд съм да кажа. Инстинктът ми се включи и я заковах, преди да може да ми се нахвърли. Карвър обаче скочи на гърба ми и ме събори, докато се опитвах да издърпам ножа си от дъските, покрити с петното, което беше останало от жена му. За малко да ме хвърли през прозореца, преди да се докопам до камата, скимтейки като коте. Наръгах го почти случайно. Ножът просто се заби в него, когато той уви въже около врата ми и ме завъртя. Тази част не съм я разпитвал на майка ми.

— Дай да не се лъжем, мамо — казвам аз. — Хората си мислят, че не можеш да убиеш това, което вече е мъртво. Но ние знаем, че не е така.

Иска ми се да кажа, че баща ми също знаеше, но не го правя. Тя не обича да говорим за него, а и знам, че не е същата, откакто той умря. Сякаш вече не е съвсем тук; нещо винаги липсва в усмивката й, като мътно петно в обектива на камера без фокус. Все едно част от нея е тръгнала след духа му, където и да е отишъл той. Знам, че не е като да не ме обича. Но едва ли си е представяла да отглежда син сама. За нея семейството трябва да образува кръг. Сега се разхождаме като снимка, от която баща ми е изрязан.

— Ще свърша цялата работа ей така — казвам, като щраквам с пръсти и сменям темата. — Сигурно дори няма да изкарам докрай учебната година в Тъндър Бей.

Тя се обляга на волана и клати глава.

— Трябва да си помислиш дали да не останеш повече. Чувам, че е хубаво място.

Извъртам очи. Защо се прави, че не й е ясно? Животът ни не е спокоен. Не е като живота на другите, които имат дом и навици. Ние сме като пътуващ цирк. Не може дори да хвърли вината на баща ми за цялата ситуация, защото и с него пътувахме много, макар че, признавам си, не чак толкова. Това е и причината тя да работи каквото работи — да гледа на карти „Таро“ или да прочиства аурата на някого по телефона и да продава окултни стоки по интернет. Майка ми — пътуващата вещица. Изкарва изненадващо добри пари от това. Дори и без издръжката от пенсионния фонд на баща ми, сигурно пак щяхме да се справяме.