Кендари Блейк: Анна в рокля от кръв

— Здрасти, мамо. Извинявай, че те събудих.

— Знаеш, че не мога да си легна, преди да се прибереш. Винаги трябва да ме будиш, за да мога после да заспя.

Не й обяснявам колко тъпа ми се струва тази логика; просто пускам чешмата и започвам да мия острието под студената мода.

— Аз ще го оправя — казва тя и докосва ръката ми.

После, разбира се, сграбчва китката ми, защото вижда синините, които започват да се оформят по ръката ми.

Очаквам да каже нещо майчинско; да се разкряка като разтревожена патица и да се втурне в кухнята да носи лед и мокра хавлия, макар че това далеч не е най-сериозното нараняване, което съм получавал. Но този път не го прави, може би защото е късно и защото е уморена. А може би защото след три години най-после започва да приема факта, че няма да се откажа от това.

— Дай го на мен — казва тя.

Подчинявам се, защото и без това вече съм махнал по-голямата част от чернилката. Тя го взима и излиза. Знам, че отива да направи това, което винаги прави — ще извари острието и после ще го забие в един голям буркан със сол, където да престои три дни на лунна светлина. Като го извади, ще го натрие с масло от канела и ножът ще е като нов.

Правеше същото за баща ми. Той се връщаше, след като е убил нещо, което вече е било мъртво, а тя го целуваше по бузата и взимаше камата, толкова небрежно, както всяка съпруга би взела куфарчето на мъжа си. Двамата с него все се взирахме със скръстени ръце в дръжката, стърчаща от буркана със сол, като по този начин показвахме един на друг колко нелепо ни се струва всичко това. За мен това винаги е било като цитат от детска приказка. Сякаш е Ескалибур, забит в скалата.

Но баща ми нямаше нищо против. Знаел е в какво се забърква, като се жени за нея: красиво момиче с кестенява коса и венец от бели цветя около врата, което практикува Уика 1 1 Модерна езическа религия, свързана с вещерство, развита в средата на XX век в Англия. — Б.пр. . Тогава малко я излъгал и казал, че и той се занимава с нещо като Уика, защото не знаел как точно да й обясни. Истината е, че баща ми трудно можеше да бъде определен.

Той просто обичаше легендите. Обичаше хубавите истории, приказките, които карат света да изглежда по-готин, отколкото всъщност е. Беше луд по древногръцката митология, откъдето идва и името ми.

С майка ми стигнали до компромис, защото тя пък обожава Шекспир — затова в крайна сметка се казвам Тезеус Касио. Като Тезей, убиеца на минотавъра, и Касио, обречения лейтенант на Отело. Според мен името си е направо тъпо. Тезеус Касио Лоууд. Всички ми викат просто Кас. Може би все пак трябва да съм благодарен — баща ми обичаше и скандинавската митология, така че можеше да се казвам и Тор, което щеше да е вече непоносимо.

Издишам и поглеждам в огледалото. Няма следи по лицето ми или по официалната ми сива риза, както нямаше и по тапицерията на шевролета (и слава богу). Изглеждам нелепо. Облечен съм в панталон с ръб и риза с дълъг ръкав, все едно съм бил на някаква романтична среща, което всъщност беше поводът, който измислих за пред г-н Дийн, за да взема колата. Като излизах по-рано тази вечер, косата ми беше сресана назад и даже бях сложил малко гел, но след целия скапан зор сега е залепнала за челото ми на тъмни кичури.

— Побързай и си лягай, миличък. Стана късно, а утре ни чака още доста багаж.

Майка ми е приключила с ножа. Качила се е пак тихомълком и сега се е облегнала на рамката на вратата, а черната й котка се увива около глезените й, както отегчена златна рибка около пластмасово замъче в аквариум.

— Просто искам да мина през душа — казвам аз.

Тя въздъхва и се обръща.

— Успя да се справиш с него в крайна сметка, нали? — казва тя през рамо, сякаш едва сега се сеща.

— Да. Справих се с него.

Тя ми се усмихва. Усмивката й е тъжна и замислена.

— Този път доста се забави. Мислеше, че ще приключиш с него преди края на юли. Сега е август.

— Оказа се по-упорит — казвам аз и дърпам една хавлия от закачалката в банята.

Мисля, че сме приключили разговора, но тя спира и се обръща.

— Щеше ли да останеш тук, ако не беше го намерил? Щеше ли да отложиш нея?

Замислям се за няколко секунди, просто нормална пауза в разговора, защото вече знам отговора още преди да е довършила въпроса си.

— Не.

Когато майка ми се обръща и си тръгва, аз хвърлям бомбата.

— Може ли да взема малко пари назаем за нови гуми?

— Тезеус Касио — изпъшква тя и аз правя гримаса, но уморената й въздишка ми казва, че на сутринта няма да имам проблем.