Стивен Кинг - Мистър Мерцедес

Така си е. Откакто се пенсионира, Ходжис здраво си похапва, но само от два дни храната му се услажда.

— Мисля да се запиша в програмата на „Борци с килограмите“ 23 23 Weight Watchers International — международна компания, основана през 1963 г. от Джийн Нидеч и предлагаща различни продукти и услуги, подпомагащи намаляване на теглото. Програмата има за цел да създаде полезни навици у хората с наднормено тегло, да ги накара да се хранят здравословно и да правят повече физически упражнения. — Б.пр. .

Пийт кимва:

— Нима? Аз пък мисля да се замонаша.

— Майната ти. Нещо ново за Убиеца с мерцедеса?

— Още разпитваме съседите на Трилони — всъщност Изабел сега е там, — но ще бъда безкрайно учуден, ако тя или някой друг попадне на важна следа. Хората, с които Изи разговаря, вече са били разпитвани поне шест пъти. Онзи гад свива луксозното возило на Трилони, премазва хората, изчезва в гъстата мъгла, зарязва автомобила и… сякаш се изпарява. Хич не ми разправяй, че мосю Уай Ей Цицъл имал луд късмет — Мистър Мерцедес е човекът с дяволски късмет. Ако беше предприел набега си само час по-късно, около залата щеше да гъмжи от полицаи, следящи за съблюдаването на реда.

— Знам.

— Мислиш ли, че той е знаел, Били?

Ходжис поклаща глава, за да покаже, че не е сигурен. Ако с Мистър Мерцедес започнат да си говорят чрез онзи сайт, непременно ще го попита.

— Можеше извергът да загуби контрол над колата, когато е започнал да прегазва хората, и да катастрофира, но не се е случило. Както казва Изабел, „германската техника е най-добрата в света“. Можеше някой да скочи на капака и да му попречи да вижда накъде кара, обаче и това не се е случило. Някое от металните колчета, на които е била опъната жълтата лента, можеше да отскочи под мерцедеса и да повреди шасито, но, както знаеш, това също не е станало. Да не говорим, че никой не е видял убиеца, когато е слязъл от колата и си е свалил маската.

— В пет и двайсет сутринта повечето хора още спят — отбелязва Ходжис, — а този район е безлюден дори посред бял ден.

— Заради кризата — кисело процежда Пийт. — Да, да, имаш право. Може би половината от хората, които навремето са работили в онези складове, са чакали временната трудова борса да отвори врати. Каква ирония, нали?

— Значи нямате нищо засега.

— В задънена улица сме.

Сервитьорът донася парчето торта. Ходжис доволно кима — сладкишът мирише съблазнително, а вкусът е божествен. Пийт изчаква келнерът да се отдалечи и се привежда над масата:

— Знаеш ли от какво се страхувам най-много? Че онзи ще го направи отново. Че откъм езерото отново ще дойде гъста мъгла и онзи пак ще го направи.

„Твърди, че няма желание — мисли си Ходжис и си взема още едно парченце от тортата. — Не изпитвал никакво желание да повтори. Това изживяване щяло да му държи влага за цял живот .“

— Ще направи същото или нещо друго — промърморва.

— През март се скарахме с дъщеря ми — прекъсва го Хънтли. — Всъщност „скарахме“ е меко казано, направо бяхме на нож. Следващия месец не я видях нито веднъж. Пропусна почивните дни, през които обикновено ме посещава.

— Така ли?

— Да. Искаше да гледа някакво състезание на мажоретки, в което участваха момичета от всички училища в щата. Нали си спомняш, че Канди открай време е луда по мажоретките?

— Да — излъгва Ходжис.

— На четири-пет годинки й бяхме купили къса плисирана поличка и тя отказваше да я свали дори когато си лягаше. Та както ти казах, умираше да гледа това състезание. Майките на две съученички обещаха да заведат момичетата, обаче аз отказах на Канди. Знаеш ли защо, Бил?

„Естествено, че знам“ — казва си Ходжис.

— Защото състезанието щеше да е в Общинския център. Представях си как хиляда пубертетки с майките си се тълпят пред залата и чакат вратите да се отворят; ще е привечер вместо призори, но знаеш, че и по това време мъглата се стеле откъм езерото. Представях си как онзи гад ги прегазва с друг откраднат мерцедес (или с хамър) и как хлапачките и майките им, парализирани от ужас, като стреснати сърни се взират в ярките фарове. Затова не разреших на Канди да отиде. Да беше чул как ми се разкрещя, Били, но бях неумолим. После не ми говори цял месец и вероятно нямаше да ми продума, докато съм жив, ако Морийн не я беше завела. „Мо, забранявам! Да не си посмяла“ — казах й, а тя ми се озъби: „Ей затова се разведох с теб — писна ми от «Забранявам!» и «Да не си посмяла!»“ Разбира се, лошите ми предчувствия не се оправдаха. — Пийт допива бирата си и се привежда към бившия си колега: — Моля се да съм с много колеги, когато го хванем. Пипна ли го сам, ще го убия, задето ме скара с дъщеря ми.