Стивен Кинг - Бурята на века

Междувременно Моли отстъпва назад от Майк, който дори не я поглежда. Лицето й трепери и тя заплаква. Насочва се към дъното на залата. Хората, покрай които минава, я потупват по ръката и се мъчат да я утешат и окуражат: „Точно така, скъпа!“, „Постъпи съвсем правилно“ и „Ще му дойде акълът в главата“. Щом достига до креватчетата, Мелинда, Джил и Линда Сейнт-Пиер я прегръщат.

Хач се приплъзва до Майк на скамейката, чудейки се къде да се дене от срам.

ХАЧ:Майк, аз…

МАЙК( изобщо не го поглежда ): Млъкни, Хач! И се разкарай от мен.

ХАЧ:Когато се замислиш, ще проумееш, че това е единственото, което можем да сторим. Какво да направим? Да изберем смъртта ли? И да умрем ей тъй, за принципа? Всички ние, до последния човек? В това число и онези, които са твърде млади, за да разберат защо умират? Помисли над това, Майк.

Майк най-накрая вдига очи към него.

МАЙК:Ами ако Линож вземе Пипа? Какво ще направиш?

Продължително мълчание. Хач мисли. Накрая погледът му среща този на Майк.

ХАЧ:Ще си кажа, че е умряла като бебе. От внезапна детска смърт, както я наричат… станало е, докато спи, когато никой нищо не е можел да стори. Безнадежден случай. Сигурен съм, че с течение на времето и двамата с Мелинда ще повярваме в това.

Роби отново стоварва председателското чукче върху катедрата.

РОБИ:Внимание, внимание! Въпросът е поставен за гласуване! Ще дадем ли на господин Линож онова, което иска, при условие че ни остави на мира? Каква е волята ви, жители на остров Литъл Тол? Ще гласуваме по обичайния начин. Който е „за“, да вдигне ръка.

Миг на безмълвие. Всички са затаили дъх. След цяла вечност Анди Робишо вдига ръка.

АНДИ:Аз съм бащата на Хари и гласувам „за“!

ДЖИЛ РОБИШО:Аз съм майка му и гласувам „за“.

ХЕНРИ:Двамата с Карла гласуваме „за“.

Линда Сейнт-Пиер също вдига ръка. След нея Сандра Бийлс и Роби също гласуват „за“.

МЕЛИНДА( с вдигната ръка ): Да. Нямаме избор.

ХАЧ:Никакъв избор.

И той също вдига ръка.

УРСУЛА:Гласувам „за“. Няма друг начин.

Тя вдига ръка. Тавия прави същото.

ДЖАК:Това е единственото правилно решение.

Той вдига ръка. Анджела хвърля любящ поглед на спящия Бъстър и също вдига ръка.

Всички погледи са вперени в Моли. Тя коленичи, целува Ралфи по късметлийската бенка на нослето му и отново се изправя. Говори пред всички… но в известен смисъл се обръща само към Майк и цялото й изражение умолява за разбиране.

МОЛИ:По-добре да изгубим един живот, отколкото да изпратим всички на сигурна смърт. Гласувам „за“.

Тя вдига ръка. След нея във въздуха се вдигат и други ръце. Камерата обхожда редовете и се спира на познатите пи лица. Виждаме как постепенно се вдигат всички ръце… с изключение на една.

Роби изчаква малко, гледайки гората от вдигнати ръце и мрачни лица. Трябва да се отдаде дължимото на тези хора — те са взели страшно решение… и напълно осъзнават значението на постъпката си.

РОБИ( с благ глас ): Кой е „против“?

Вдигнатите ръце се отпускат. Без да откъсва очи от земята, Майк вдига ръката си високо във въздуха.

РОБИ:Всички са „за“, без един. Предложението е прието.

120 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА СТЕННИЯ ЧАСОВНИК В ЕДЪР ПЛАН.

Часовникът показва точно девет и половина и бие веднъж.

121 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

Двойните врати се отварят. Линож влиза в залата. В едната си ръка държи бастуна, а в другата — малката кожена кесийка.

ЛИНОЖ:Взехте ли решение, хора?

РОБИ:Да… гласувахме и приехме предложението.

ЛИНОЖ:Чудесно.

Той минава покрай задната редица, но преди да поеме по централната пътека, се спира и поглежда към родителите.

ЛИНОЖ:Направихте правилния избор.

Моли се извръща — става й противно от одобрението на усмихнатото чудовище. Линож долавя отвращението й и усмивката му става още по-широка. Той бавно крачи по централната пътека, понесъл кесийката с гладките камъчета пред себе си.

Изкачва стъпалата към подиума и Роби бързо се отдръпва настрани с изкривено от ужас лице. Линож застава зад катедрата и оглежда заложниците си с блага усмивка на лицето си.

ЛИНОЖ:Свършихте чудесна работа, приятели мои. Въпреки това, което ви каза полицаят, вие се справихте чудесно. И постъпихте правилно. Всъщност това беше единственото решение, което любящи и отговорни хора като вас биха могли да вземат при тези обстоятелства.