Стивен Кинг - Бурята на века

МАЙК:Той може да блъфира…

МЕЛИНДА( с рязък и враждебен тон ): Не блъфира, Майкъл! Не блъфира, и ти прекрасно го знаеш. Видя го със собствените си очи!

Тавия Годсоу тръгва нерешително към началото на централната пътека — очевидно островните жители предпочитат да говорят оттам. В началото говори малко плахо, но постепенно речта й набира увереност.

ТАВИЯ:Говориш тъй, сякаш той иска да убие детето, Майкъл… сякаш ще направим нещо като… човешко жертвоприношение. На мен ми звучи повече като осиновяване.

Тя се оглежда наоколо, усмихвайки се колебливо на земляците си. Все едно им казва: „Тъй де! Ако ще го правим, да го направим възможно най-добре. Да погледнем нещата от хубавата им страна“.

ДЖОНАС:Пък и ще се радва на дълъг живот… ( Пауза. ) В случай че може да се вярва на думите му, разбира се. Макар че след онова, което видях… лично аз му вярвам.

Одобрителни възгласи. Голяма част от хората са на същото мнение.

МАЙК:Линож преби до смърт Марта Кларъндън с бастуна си! Беше й извадил очите! А ние тук обсъждаме дали да дадем дете на това чудовище!

Тишина. Хората свеждат очи към земята и поруменяват от срам. Преподобният Боб Ригинс отново сяда на мястото си. Съпругата му докосва ръката му и гледа възмутено към Майк.

ХЕНРИ БРАЙТ:Може и така да е, но какво ще стане с децата? Можем ли да кажем „не“ и да ги гледаме как умират пред очите ни?

КЪРК:Да, Майк — ами всеобщото благо?

Майк няма отговор на въпроса му.

МАЙК:Може да блъфира и за децата. Не забравяйте, че Сатаната е бащата на лъжите, а този тип явно му е близък роднина…

ДЖИЛ РОБИШО( с пронизителен и гневен глас ): И ти си готов да поемеш този риск, така ли? Ами давай тогава… но не с моя син, а със своя!

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР:Взе ми думите от устата!

ХЕНРИ БРАЙТ:Знаеш ли кое е най-лошото нещо, което ми идва на ума, Майкъл? Да предположим, че наполовина си прав… Да предположим, че ние оцелеем, а те умрат… ( Посочва към спящите в дъното на залата деца. ) Как ще се гледаме един друг тогава? Как ще живеем заедно?

ДЖАК:И как ще живеем с теб?

Засилващ се ропот. Падащият си по побои над хомосексуалисти Джак се връща при спящия си син и присяда до него. Майк няма отговор и на този въпрос. Виждаме как трескаво го търси, но не го намира.

Роби поглежда стенния часовник. Стрелките му показват 9:20.

РОБИ:Хора, той каза половин час! Остават ни десет минути!

МАЙК:Не можем да направим това! Не разбирате ли? Не можем да му позволим да…

СОНИ( не без известно съчувствие ): Мисля, че всички чухме твоята версия, Майк. Върни се на мястото си.

Майк му хвърля поглед, изпълнен с безпомощност. Не е глупак и усеща накъде духа вятърът.

МАЙК:Помислете си добре, хора. Наистина си помислете добре.

Той слиза по стъпалата и сяда до Моли. Хваща ръката й. Тя го оставя да я подържи секунда-две, след което се изправя.

МОЛИ:Искам да поседя малко при Ралфи, Майк.

И тя тръгва по централната пътека към дъното на залата. Изчезва сред струпалите се там родители, без да се обърне дори веднъж назад.

РОБИ:Иска ли още някой да се изкаже? Какви са предложенията ви?

Миг на безмълвие.

УРСУЛА:Господ да ни прости, но мисля, че трябва да му дадем това, което иска. Да му го дадем и най-сетне да ни остави на мира. Хич не ме е грижа за моя живот, но за децата… дори да вземе малката ми Сали… е сто пъти по-добре да живеят с лош човек, отколкото… да умрат… ( Тя се оглежда наоколо и избухва в ридания. ) Божичко, Майкъл Андерсън, нямаш ли сърце? Та те са деца! Не можем да го оставим да погуби всички деца!

Тя се връща при креватчетата. Междувременно Майк е изолиран зад стена от враждебни погледи.

РОБИ( отново поглежда към стенния часовник ): Някой друг?

Майк понечва да се изправи, но Хач го хваща за ръката и я стисва леко. Изненадан, Майк му хвърля въпросителен поглед, при което Хач само поклаща безмълвно глава. „Стига — сякаш казва жестът му. — Вече направи всичко, което можа.“

Майк се изтръгва от хватката му и отново се изправя. Този път не се качва на подиума, а се обръща към съгражданите си от мястото, където се намира.

МАЙК:Недейте. Моля ви. Андерсънови живеят на остров Литъл Тол от 1735 година. Моля ви като жител на острова и като баща на Ралфи Андерсън — не го правете. Не се поддавайте на натиска му. ( Пауза. ) Това е проклятие.