Стивен Кинг - Бурята на века

ЛИНОЖ:Сега ме виждате такъв, какъвто съм. Стар. Прояден от болести… И на прага на смъртта.

Линож повдига отново бастуна си. Сянката над лицето му изчезва и Линож възвръща младостта си. Той зачаква вълнението на островните жители да стихне и шепотът им да секне.

ЛИНОЖ:Всъщност по вашите стандарти аз имам още много да живея. Ще бродя по земята и тогава, когато всички вие, с изключение на най-невръстните — като Дейви Хоупуел и може би Дон Бийлс…

Вставка: камерата ни показва седящия до родителите си Дейви и спящия в креватчето си Дон.

ЛИНОЖ( продължава ): … отдавна ще лежите в гробовете. Ала от моя гледна точка не ми остава много време. Питате ме какво искам?

104 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МОЛИ АНДЕРСЪН.

Майк вече е прозрял и лицето му се изпълва с ужас и негодувание. Когато заговаря, гласът му постепенно се извисява от шепот до вик. Моли стиска силно ръката му.

МАЙК:Не, не, не, не…

105 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ ЗАД КАТЕДРАТА.

ЛИНОЖ( продължава, без да обръща никакво внимание на Майк ): Трябва ми някой, когото да възпитам и изуча; някой, на когото да предам всичко, което съм научил и което знам… Някой, който да продължи делото ми, когато вече няма да мога да се справям сам.

106 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той скача на крака, повличайки Моли със себе си.

МАЙК:Не! Не! Никога!

107 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ(отново игнорира Майк): Трябва ми дете. Едно от осемте, спящи отзад. Няма значение кое — всичките са еднакви за мен. Дайте ми това, което искам — но доброволно! — и ще ви оставя на мира.

108 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ, КАТО СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ МАЙК И ЛИНОЖ.

МАЙК:За нищо на света! Никога няма да ти дадем някое от децата си! Никога!

Той се изтръгва от ръцете на Моли и се хвърля към стълбите, водещи към подиума, очевидно възнамерявайки да се разправи с Линож. Гневът му е толкова силен, че всичките му съмнения дали ще надделее над свръхестествените сили на Линож са се стопили.

ЛИНОЖ:Хванете го! Дръжте го, ако не искате да пусна децата! А аз ще го сторя! Не се съмнявайте, че ще го сторя!

109 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В ДЪНОТО НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

Децата започват да простенват и да се въртят в креватчетата си. Спокойният им до този момент сън е нарушен от някакъв неясен страх… или от нещо, което се случва далече-далече и високо-високо…

ДЖАК КАРВЪР( обзет от паника и ужас ): Дръжте го! Спрете го! За бога, спрете го!

110 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА.

Преподобният Боб Ригинс сграбчва Майк за раменете, преди Майк да е успял да се добере до подножието на стъпалата. Докато Майк се опитва да се освободи от хватката му (Ригинс е едър мъж, но килограмите му се дължат не толкова на мускули, колкото на тлъстини), Хач също хваща Майк.

ХАЧ:Недей, Майк! Трябва да го изслушаме — поне да го изслушаме…

МАЙК( съпротивлява се ): Напротив! Няма какво да го слушаме, Хач! По дяволите…

Той почти успява да се освободи, но в този момент е озаптен от Люсиен, Сони, Алекс и Джони. Те са здрави момчета и без проблеми го замъкват обратно до първия ред скамейки. Ясно се вижда, че се чувстват неловко, докато го правят, но решимостта им е извън всякакво съмнение.

ДЖОНИ:Поне за малко стой мирен, Майкъл Андерсън! Да чуем какво има да ни каже.

ЛЮСИЕН:Нямаме друг избор.

МАЙК:Вие не разбирате. Това е най-лошото, което можем да направим.

Той поглежда към Моли за подкрепа и онова, което вижда, го кара да се вцепени. На лицето й се чете смесица от неувереност и отчаяние.

МАЙК:Моли? Моли?

МОЛИ:Не знам, Майк. Мисля, че може би е най-добре все пак да чуем какво ще ни каже.

МЕЛИНДА:Това едва ли ще ни навреди.

СОНИ:Притиснал ни е до стената.

111 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ, ИЗПЪЛНИЛИ ЗАЛАТА.

Всички са обърнали глави към Линож и очакват продължението на онова, което има да им каже.

112 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ.

Докато говори, камерата бавно се приближава към него, за да ни го покаже в близък план.

ЛИНОЖ:Така стоят нещата, че не мога да взема насила от вас… Макар че, уверявам ви, мога да наказвам. О, да — мога да ви накажа, и още как! Дайте ми едно от децата, спящи ей там, за да го отгледам като свое, и ще ви оставя на мира. Той — или тя — ще узнае много неща и ще живее много дълго; ще надживее всичките си връстници, при това с много години… Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира. Откажете ми — и сънищата, които споделихте миналата нощ, ще се сбъднат наяве. Децата ви ще паднат от небето, а останалите от вас, двама по двама, ще се хвърлят в океана. И когато тази буря свърши, този остров ще стане досущ като остров Роаноук. Пустеещ… и обезлюден. Давам ви половин час. Обсъдете въпроса… нали затова са градските събрания? А после…