Стивен Кинг - Бурята на века

Последният от местните жители, когото ни показва камерата, е Роби Бийлс. Лицето му продължава да се облива в пот, а едната му ръка е пъхната дълбоко в джоба, където е револверът.

Линож почуква с бастуна си по скамейките — първо по тези от лявата му страна, а после по тези от дясната. Нещо подобно бе направил и преди да влезе в двора на Марта Кларъндън.

Чува се съскащ звук и от овъглените места, където се е докоснал бастунът, се издига дим. Седящите наблизо се отдръпват уплашено назад. Сред тях са семейство Хоупуел — Стан, Мери и Дейви. Линож им се усмихва и върховете на острите му зъби се показват. И тримата Хоупуел реагират. Мери прегръща сина си през раменете и наблюдава Линож с див ужас.

ЛИНОЖ:Здравей, Дейви! От деня, когато не беше на училище, ще излезе чудесно съчинение по английски, нали?

Дейви не отговаря. Линож го гледа, без да спира да се усмихва.

ЛИНОЖ:Знаеш ли, че баща ти е крадец? През последните шест години си е присвоил — или да го кажем направо, откраднал — над четиринайсет хиляди долара от компанията, за която работи. Игра на комар с тях. ( Добавя с поверителен тон. ) И ги изгуби. Всичките. До последния цент.

Дейви се обръща и хвърля ужасен, невярващ поглед към баща си. „Не го вярвам — казва този поглед. — Баща ми никога не би направил подобно нещо. Не и той.“ За миг обаче зърва на лицето на Стан нескрита вина и паника — паниката на хванато в капан животно. И този миг е достатъчен, за да разтърси из основи вярата на момчето в баща му, който до този момент е бил негов кумир.

ДЕЙВИ:Тате…?

СТАН ХОУПУЕЛ: Не знам кой сте вие, господине, но това е абсолютна лъжа. ( Пауза. ) Лъжа!

Изпълнението му си го бива, но не достатъчно. Никой — включително жена му и синът му — не му вярва. Линож се ухилва.

ЛИНОЖ:Родените в поквара обичат да повтарят… нали така, Дейви? За по-голяма убедителност.

Вече е приключил със семейство Хоупуел. Вярата, която тримата са имали един в друг, е разрушена за секунди и безвъзвратно изгубена. Линож бавно пристъпва към подиума. Всички погледи са вперени в него — и тутакси се извръщат; всички лица пребледняват като платно; всички сърца си припомнят своите прегрешения и измами. Щом се доближава до Джони Хариман, Линож отново спира и се усмихва широко.

ЛИНОЖ:Ей, та това е Джони Хариман! Човекът, който подпали дървопреработвателната фабрика в Мачаяс!

ДЖОНИ ХАРИМАН:Аз… ти… Не съм го направил!

ЛИНОЖ:Естествено, че го направи! Забрави ли? Преди две години, малко след като те уволниха! ( Намигва на Кърк Фрийман. ) И Кърк ти помогна… Нали? В края на краищата за какво са приятелите? ( Отново се обръща към Джони. ) Седемдесет души останаха без работа, но ти все пак си отмъсти… А това е най-важното, нали? Ами че да!

Островните жители са се вторачили в Джони, сякаш го виждат за първи път… По същия начин гледат и Кърк. Джони се свива на скамейката си. Иска му се да потъне вдън земя.

КЪРК( обръща се към Джони ): Видя ли сега, глупак такъв? Виж в каква каша ни набърка!

ДЖОНИ:Млъкни!

Кърк замлъква, но вече е твърде късно. Усмихнат, Линож продължава напред към подиума. Всеки човек, към когото погледне, се снишава като пребито псе. Всеки се надява, че Линож няма да спре до него и да го заговори, както се случи със Стан Хоупуел и Джони Хариман.

Обаче Линож отново се спира — този път до Джак Карвър. Джак седи между двамата мъже, които Линож изобличи във Втората част като участници в побоя над русолявия гей. Джак вдига очи към Линож и веднага отмества поглед. Алекс Хейбър и Люсиен Фурние също не се чувстват твърде комфортно.

ЛИНОЖ:Момчета, непременно трябва да посетите онзи младеж — гея, когото пребихте… И да го видите в какво състояние е сега… Гарантирам ви, че кашмирената превръзка, която носи върху сляпото си око, много ще ви хареса.

84 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АНДЖИ КАРВЪР.

Тя се намръщва и се заслушва. Какво казва Линож за съпруга й? Че е пребил някого? Абсурд. Нейният Джак никога не би направил подобно нещо… Или пък…

85 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЦЕНТРАЛНАТА ПЪТЕКА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

ДЖАК( с едва доловим шепот ): Млъкни.

ЛИНОЖ:Този младеж живее в една сграда без асансьор на Канал Стрийт в Люистън, веднага зад Лисбън Стрийт. Мога да ви дам адреса. Не знам, може пък тримата да поискате да угасите и малкото светлинка в живота му? Люсиен, какво ще кажеш? Не искаш ли да извадиш и другото му око? Да довършиш работата? ( Люсиен мълчи, загледан в пода. ) Ами ти, Алекс? ( Алекс също е безмълвен. ) Да дойдат при мене родените в грях.