Стивен Кинг - Бурята на века

С тези думи Линож ги оставя и продължава напред към подиума.

86 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС.

Той все още стои между масата с табелката КМЕТ и катедрата, а потта се стича от лицето му и мокри яката на ризата му. Ето какво вижда Роби:

87 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

По централната пътека, със същия болничен халат и разчорлена побеляла коса, пристъпва майката на Роби. Естествено, това е Линож, който все още държи в ръката си бастуна с вълчата глава.

МАЙКАТА НА РОБИ:Роби, защо трябваше да умра сред непознати хора? Все още не си ми казал. Защо трябваше да умра с твоето име на уста? Исках само да те целуна, преди да…

88 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ПОДИУМА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

Докато Линож (да, в този кадър е Линож, а не майката) се приближава, Роби изважда револвера от джоба си и го насочва към него.

РОБИ:Не се приближавай! Предупреждавам те! Не се приближавай!

ЛИНОЖ:О, я го махни това!

Дланта на Роби започва да се разтваря. Виждаме как се бори, как се съпротивлява на това, но сякаш нечия друга — невидима ръка — е сграбчила неговата и разгъва пръстите му един по един. Не след дълго револверът пада върху подиума — точно когато Линож се качва там.

89 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

Роби вижда как майка му изкачва стъпалата, а болничният халат се развява около мършавото й тяло. Тя насочва към Роби края на бастуна си и сълзящите й старчески очи зловещо проблясват.

МАЙКАТА НА РОБИ:Защо не кажеш на тези хора къде си бил и какво си правил, докато аз умирах, Роби? Мисля, че жена ти ще бъде особено заинтригувана…

90 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ, ЛИНОЖ И ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА.

РОБИ:Затваряй си устата! Сандра, не го слушай! Всичко това са лъжи…

Обхваната от недоумение и страх, Сандра Бийлс понечва да се изправи. Урсула я хваща за ръката и я връща на мястото й.

Вече на подиума, Линож протяга ръка към лицето на Роби и щрака с пръсти, изобразявайки тракащи челюсти.

ЛИНОЖ:Очите ти, Роби…

91 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙКАТА НА РОБИ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

МАЙКАТА НА РОБИ:Ще изям очите ти направо от лицето ти…

Костеливата й старческа ръка продължава да щрака с пръсти.

92 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА НА ЗАЛАТА.

Роби се препъва, краката му се оплитат и той пада на земята. Оттласквайки се с крака, той се затътря назад по задник, мъчейки се да се отдалечи от майката (Линож). Накрая се свива разтреперан под масата с табелката КМЕТ, където си ломоти нещо под нос. Напълно е забравил за револвера си, който се търкаля на метър и половина от него.

Сред насъбралото се множество пробягва изплашен ропот, а Линож застава зад катедрата и полага ръце от двете й страни — досущ като самоуверен политик, който ще изнася реч.

ЛИНОЖ:Хора, не се притеснявайте — сигурен съм, че ще се съвземе доста бързо. А и не е ли по-добре да стои под масата, вместо да блъска по нея, как смятате? Някак по-спокойно ще е. Хайде! Кажете истината… ( Той се усмихва и прави кратка пауза. ) … и засрамете дявола!

Те продължават да го гледат с безмълвен страх. Той отвръща с усмивка на погледите им.

ЛИНОЖ:Е, стигнахме до същината, нали? Сега ще ви разкрия всичко, след което ще сляза долу и ще почакам, докато вземете решение.

93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Сони Бротиган се изправя. Личи си, че е изплашен, но въпреки това се осмелява да говори.

СОНИ:Защо дойде точно тук? Защо точно при нас ?

94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МОЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

МАЙК( тихо, сякаш на себе си ): Сигурно защото в нас има нещо, което ужасно много го дразни…

Моли го хваща за ръката. Майк сплита пръстите си с нейните, вдига дланта й към лицето си и я допира към бузата си.

95 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНОВРЕМЕННО ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ НА ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ:Тук съм, защото островните жители могат да се обединяват в името на общото благо, когато се налага… И освен това умеят да пазят тайни. Така беше на остров Роаноук през 1587 година, така е и на Литъл Тол през 1989-а.

ХАЧ( изправя се ): Хайде, кажи ни. Стига увъртания. Кажи ни какво искаш.

Хач сяда на скамейката си. Линож стои на подиума с наведена глава, сякаш се е замислил дълбоко. Островните жители очакват отговора му със затаен дъх. Навън вятърът надава пронизителен вой. Накрая пришълецът вдига глава и оглежда насядалите по скамейките хора.