Стивен Кинг - Бурята на века

Той обхожда с очи насъбралото се множество. Никой — дори собствената му съпруга — не смее да срещне погледа му. Отново се възцарява тишина, нарушавана единствено от воя на вятъра и тиктакането на часовника.

МАЙК:Добре тогава. В такъв случай предлагам да ограничим правото на глас. Нека гласуват само и единствено родителите! Всички те са местни…

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР:Не! Така не е честно!

Тя докосва челото на спящата си дъщеря с любяща нежност.

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР:Отгледах я сама. Да, с голяма помощ от страна на нашите съграждани, да не говорим за подкрепата от страна на жена ти, Майк… но в общи линии сама. И не бива да вземам такова решение сама… За какво живеем заедно, ако не за да си помагаме, когато се случи нещо ужасно? Когато няма нито един добър изход от страшната ситуация?

АНДИ:Не бих могъл да го кажа по-добре, Лин.

МАЙК:Но…

МНОЖЕСТВО ГЛАСОВЕ:Сядай си на мястото… Стига приказки… Да гласуваме… ( И така нататък. )

РОБИ:Иска ли още някой да се изкаже по въпроса кой да може да гласува? Може и да не е много парламентаристко, но трябва да го решим. Предпочитам да чуя мнението на някой родител…

Миг на напрегнато мълчание, нарушено от гласа на Мелинда Хачър.

МЕЛИНДА ХАЧЪР:Предлагам всички да могат да гласуват.

КАРЛА БРАЙТ:Подкрепям!

МАЙК:Това не е…

АНДЖИ:Няма ли да млъкнеш, за бога? Вече ти дадоха думата, сега сядай и не се обаждай повече!

РОБИ:Беше издигнато и подкрепено предложението всички да могат да гласуват по въпроса дали да дадем на господин Линож това, което иска. Кой е „за“?

Всички вдигат ръце — всички, с изключение на Майк. Той вижда, че Моли също е вдигнала ръка, вижда, че не смее да срещне погледа му, и нещо мъничко вътре в него умира.

РОБИ:Кой е „против“?

Нито една вдигната ръка. Майк просто си седи на първия ред, свел глава.

РОБИ( удря с чукчето ): Предложението се приема.

ТЕС МАРЧЪНТ:Постави въпроса за гласуване, Роби Бийлс! Главния въпрос!

118 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА — С ЛИНОЖ.

Той се взира в тавана и очите му сияят в полумрака. Всеки момент ще започнат да гласуват… и той го знае.

119 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

ДЖОАНА:За бога, да гласуваме и да се свърши най-сетне!

МАЙК:Синът ми няма да участва в това. Разбрахте ли? Моят син няма да бъде част от тази… мерзост!

МОЛИ:Напротив. Ще участва.

Пълно мълчание. Майк се изправя и се взира невярващо в жена си. Двамата се гледат един друг от двата края на залата.

МОЛИ:Никога не сме бягали от дълга си, Майкъл. Винаги сме били част от живота на острова, няма да се скатаем точно сега.

МАЙК:Не говориш сериозно, Моли. Не го мислиш наистина, нали?

МОЛИ:Напротив.

МАЙК:Но това е безумие!

МОЛИ:Може и така да е, но това безумие не е по наша вина. Майкъл…

МАЙК:По дяволите! Всички вървете по дяволите! Вземам сина си и се махам оттук!

Успява да направи само три крачки, преди самоназначеният конвой да го сграбчи и да го задърпа към скамейката. Моли гледа как съпругът й се съпротивлява, вижда колко груби са другите мъже — не им харесва отношението му към доста спорното решение, което се приема — и се затичва по пътеката към него.

МАЙК:Хач! Помогни ми!

Но Хач се извръща на другата страна. Лицето му пламти от смущение. Майк прави опит да се хвърли към него и Люсиен го удря с юмрук. От носа на Майк руква кръв.

МОЛИ:Спрете! Наранявате го! Майк, добре ли си? Добре ли…

МАЙК:Разкарай се от мен. Разкарай се, докато още се владея и не съм те заплюл в лицето.

Моли прави крачка назад. Очите й са разширени от изумление и потрес.

МОЛИ:Майк, ако можеше да разбереш… Това не е решение, което да вземеш сам. Това засяга целия град!

МАЙК:Знам, че е така. Кога съм казал нещо друго? Махни се от мен, Моли.

Тя се отдалечава, обзета от скръб и печал. Сони Бротиган подава носна кърпичка на Майк.

МАЙК:Можете да ме пуснете. Ще седна.

Те го пускат, но не го изпускат от очи. Роби ги наблюдава от подиума с нескрито задоволство. „Положението не е никак розово — сякаш казва физиономията му, — но поне нашето олицетворение на честността и праведността си го получи, а това не е малко.“