Стивен Кинг - Бурята на века

Той седи на скамейката, свел глава и забил поглед в земята… но ясно се вижда, че няма да издържи дълго в тази поза, въпреки категоричното му решение да не бъде дори пасивен участник в спектакъла на Линож. Той надига глава и отправя поглед към подиума. ВАЖНО: трябва да прочетем загубата първо на неговото лице. Първо очите му се изпълват с неверие и едва след това се помрачават от страшното осъзнаване на истината.

МАЙК( скача на крака ): НЕ!!! НЕ!!!

Той се хвърля напред към подиума, но в същия миг Сони, Люсиен и Алекс го сграбчват и го връщат на скамейката.

136 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ И МЕЛИНДА НА ПОДИУМА.

Те продължават да се гледат една друга, почти долепили челата си. Протегнатите им ръце — с разперени пръсти — сякаш са застинали във въздуха. В дланта на Мелинда лежи бялото камъче. В дланта на Моли — черното.

Изопнатото лице на Мелинда постепенно се отпуска. Тя се обръща, заслепена от бликналите сълзи, и пристъпва към стъпалата.

МЕЛИНДА:Пипа! Мама идва при теб, слънчице…

Тя се препъва и за малко да полети надолу с главата по стълбите, но Хач успява да я подхване точно навреме. Все още в плен на истерията на облекчението, Мелинда дори не го забелязва. Тя се изтръгва от ръцете на мъжа си и хуква по централната пътека на залата.

МЕЛИНДА:Пипа, слънчице! Всичко е наред! Мама идва при теб, любов моя!

Хач се обръща към Майк.

ХАЧ:Майк, съ…

Майк само му хвърля бърз поглед — поглед, пропит от чиста, злостна ненавист. „Ти ме предаде и това ми струваше моят син“ — казва този поглед. Хач не може да го понесе. Той свива рамене и се втурва след жена си.

През цялото това време Моли стои като статуя, взирайки се вцепенено в черния овален камък. Едва сега пълният смисъл на случилото се започва да достига до разсъдъка й.

МОЛИ:Не. О, не. Не може да бъде! Това не може да е…

Тя захвърля черното камъче и се обръща към Линож.

МОЛИ:Това шега ли е? Или някакво изпитание? Изпитание е, нали? Едва ли си мислиш, че сега можеш да…

Но Линож си мисли точно това. И тя ясно го вижда.

МОЛИ:Няма да ти дам сина си!

ЛИНОЖ:Усещам скръбта ти, Моли… но ти прие условията ми. Съжалявам.

МОЛИ:Ти си го нагласил по някакъв начин! През цялото време си искал точно него! Заради… заради късметлийската бенка!

Дали това е така? Навярно никога няма да узнаем дали наистина сме зърнали искрицата в очите на Линож… или ни се е сторило, че сме я видели.

ЛИНОЖ:Уверявам те, че случаят не е такъв. Играта беше, както вие казвате, честна. И понеже смятам, че дългите сбогувания само увеличават болката…

Той тръгва към стъпалата, за да си вземе наградата.

МОЛИ:Не! Няма да ти дам де…

Тя понечва да му се нахвърли. Линож само махва с бастуна си и Моли полита назад, удряйки се в масата с табелката КМЕТ. Накрая рухва на пода на подиума — отчаяна, безпомощна и разкъсвана от ридания.

Точно преди да слезе по стъпалата, Линож се спира на ръба на подиума и обхожда с поглед островните жители. Те изглеждат като хора, пробуждащи се от всеобщ кошмар, в който са сътворили нещо ужасно и непоправимо. Устните му се разтягат в ослепителна, сардонична усмивка.

ЛИНОЖ:Дами и господа, жители на остров Литъл Тол! Благодаря ви за вниманието, с което откликнахте на нуждите ми! Обявявам това събрание за закрито… И си позволявам да ви напомня, че колкото по-малко разказвате на външния свят за нашето… споразумение, толкова по-щастливо ще живеете. Макар че, естествено, това си зависи изцяло от вас.

Зад гърба му Моли се изправя на крака и тръгва напред. Изглежда обезумяла от шока, мъката и ужаса, който предстои.

ЛИНОЖ( слага си жълтите ръкавици и шапката ): А сега ще взема новото си протеже и ще ви оставя насаме с мислите ви. Дано да бъдат щастливи.

Той слиза по стъпалата и тръгва по централната пътека. Моли вижда, че ще мине съвсем близо до мястото, където седи Майк. Тя се втурва към края на подиума; очите й са толкова големи, че сякаш заемат половината й лице. Моли вижда, че конвоят на Майк е позагърбил задълженията си — Люсиен, Сони и другите гледат Линож с провиснали челюсти.

МОЛИ( надава силен вик ): Майк! Спри го! Направи нещо, за бога!

Майк знае какво ще се случи, ако се нахвърли на Линож — едно махване с бастуна и ще трябва да го изстъргват от стената. Той поглежда към жена си — към БИВШАТА си жена — със страшни, мъртви очи.