Стивен Кинг - Бурята на века

МАЙК:Вече е късно, Моли.

Спонтанната й реакция е отчаяние, последвано от безумна решимост. Щом Майк не иска да й помогне да поправят грешката, която са допуснали, тя ще го стори сама. Моли се оглежда… и забелязва револвера на Роби, лежащ върху подиума. Сграбчва го, обръща се и скача от подиума на централната пътека.

МОЛИ:Спри! Предупреждавам те!

Линож обаче продължава да пристъпва към детските креватчета. Докато върви, с него се случва промяна — полушубата му изчезва, заменена от сребристосиня роба, украсена със слънца, луни и всякакви кабалистични символи. Шапката му също се променя — издължава се нагоре и се превръща в островърхата шапка на магьосник или вещер, а бастунът му се преобразява в сияен жезъл, достоен за Мерлин. Увенчан от озъбена вълча глава, естествено.

Моли или не забелязва всичко това, или то изобщо не я интересува. Единственото, което иска, е да го спре. Тя прави две-три крачки по централната пътека и насочва револвера към Линож.

МОЛИ:Спри или ще стрелям!

В същия миг Сони и Алекс Хейбър изскачат на пътеката, препречвайки пътя й към Линож. Люсиен и Джони Хариман я хващат… а Хач внимателно изтръгва револвера от ръката й. Междувременно Майк седи с клюмнала глава на мястото си, неспособен да понесе гледката.

ЛЮСИЕН:Съжалявам, госпожо Андерсън… но сключихме сделка.

МОЛИ:Нямахме представа що за сделка е това! Нямахме представа какво правим! Майк беше прав, ние не биваше да… не биваше… Джак, спри го! Не му позволявай да ми отнеме Ралфи! Не го оставяй да отнеме сина ми!

ДЖАК:Не мога да ти помогна, Моли. ( След което добавя. ) А и ти едва ли щеше да крещиш така, ако черният камък се беше паднал на мен.

Моли се взира недоумяващо в него. Не може да повярва на ушите си. Той издържа на погледа й още миг-два, след което отмества очи. Тогава Анджела го прегръща през рамо и се вглежда в Моли с нескрита враждебност.

АНДЖИ:Ти какво, толкова ли не умееш да губиш?

МОЛИ:Това не ти е… бейзболен мач!

137 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИТЕ КРЕВАТЧЕТА В ДЪНОТО НА ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.

Линож вече изглежда като същински древен маг, обгърнат от яркосиньо сияние. Отново сме поразени от свръхчовешката му възраст. Родителите на спящите деца и техните приятели се отдръпват от него със страх. Той не им обръща абсолютно никакво внимание. Навежда се, вдига Ралфи Андерсън на ръце и го гледа прехласнато.

138 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТРАЛНАТА ПЪТЕКА НА ЗАЛАТА — С МОЛИ.

В истерията си тя за малко да се освободи от силните ръце на държащите я мъже. Изпълнена с неописуема ярост, тя се обръща към Линож от другия край на залата.

МОЛИ( крещи ): Ти ни изигра!

ЛИНОЖ:Вие сами се изиграхте.

МОЛИ:Той никога няма да бъде твой! Никога!

Линож вдига спящото дете високо във въздуха — досущ като дар, който ще принесе на боговете. Синьото сияние около него става по-ярко и започва да обгръща и Ралфи. В старостта на Линож няма нищо благовидно или добро; старостта му е жестока и плашеща. А тържествуващата му усмивка… това е кошмар, който дълго ще смущава сънищата ни.

ЛИНОЖ:Напротив. Ще ме обикне… ( Пауза. ) И ще ме нарича „татко“.

Това е ужасяваща истина, чието бреме Моли не може да издържи. Тя рухва върху удържащите я ръце, неспособна да се съпротивлява повече. Известно време Линож я гледа, след което се обръща. Полите на робата му се развяват подире му. Той бавно крачи към остъклената двукрила врата. Всички погледи са приковани в него.

139 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той се надига от мястото си. Лицето му все още има онзи безжизнен, мъртъв вид. Хач докосва ръката му.

ХАЧ:Майк, не мисля, че трябва да…

МАЙК( отблъсква ръката му ): Не ме докосвай. Да не си ме докоснал повече. Нито ти, нито някой друг от вас. ( Поглежда към Моли. ) За всички се отнася.

И той тръгва по страничната пътека на залата. Никой не го възпира.

140 ИНТ. КОРИДОРЪТ НА КМЕТСТВОТО.

Майк излиза от залата точно навреме, за да види как краищата на робата на Линож изчезват зад входната врата и се изгубват в нощта. Майк се спира за момент, след което продължава натам.

141 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Майк излиза, спира и се оглежда. Дъхът му се кълби на сребристи облачета на фона на лунното сияние.