Сидни Шелдон - Приливът на тайните

За един ден красивият деветнайсетгодишен Били Хамлин обиколи всички новинарски емисии и всички вестници като представител на безотговорно, разюздано поколение. Разбира се, той не беше убил лично момчето. Всички очакваха, че делото ще приключи бързо и дори, че в скръбта си сенатор Хандемайър попрекалява. Въпреки това хората бяха доволни, че в крайна сметка на следвоенното поколение от Виетнам ще се потърси сметка. Две седмици преди процеса „Нюзуик“ пусна статия със снимка на Били, дългокос и разгърден, а до нея снимка на милия малък Николас Хандемайър с училищна униформа и вратовръзка. Краткото заглавие отдолу гласеше:

„КАКВО СЕ СЛУЧИ?“

Въпросът беше не за случилото се на плажа през онзи идиличен ден в детския летен лагер на Мейн. Въпросът бе какво се случва с младото поколение на Америка. Къде е изчезнала почтеността, моралът на нацията.

Делото на Били Хамлин бе насрочено за октомври. С наближаване на датата нервите на Тони Джилети се обтягаха до скъсване. Все още не знаеше дали ще я призоват да свидетелства и нямаше представа какво ще каже, ако това се случи. Знаеше, че трябва да излезе и да признае пред света, че тя, а не бедният невинен Били, е допуснала смъртта на Николас Хандемайър. Но всеки път, щом вдигнеше телефона да набере номера на кабинета на областния прокурор и да каже истината, нервите й изневеряваха. Опреше ли ножът до кокала, Били бе силният, не Тони. Тя просто не можеше да го направи.

Междувременно кошмарите й ставаха все по-ужасни.

Копнееше да ги сподели с някого, да разтовари вината и терзанията, да поговори открито за случилото се онзи съдбовен следобед на плажа. Но към кого да се обърне? Всичките й приятелки бяха клюкарки и кучки. Чарлз Бреймар Мърфи не се бе обадил нито веднъж от деня, в който тя напусна Кемп Уилямс. А колкото до родителите й — баща й бе твърде обсебен от негативните последици за бизнеса си и не даваше пукната пара за емоционалното състояние на дъщеря си. Уолтър Джилети взе светкавични мерки да не допусне името на Тони да се появи във вестниците, наложи възбрана върху редица издания и телевизионни мрежи и буквално постави Тони под домашен арест със самото й прибиране. Толкоз за родителската му подкрепа. А майка й, Сандра, бе прекалено заета с обикаляне по магазините, партии бридж с приятелки и грижи за собственото си тяло, за да попита Тони за случилото се или поне как се чувства.

Тони събра сили да стане от леглото и отиде в банята. Наплиска лицето си със студена вода и се загледа в отражението в огледалото.

„Ти остави Николас Хандемайър да умре уплашен и сам.

Ти остави Били Хамлин да опере пешкира за стореното от ТЕБ.

Ти си страхлива лъжкиня и някой ден всички ще го научат“.

Делото започна след шест дни.

— Как изглеждам?

Били Хамлин се обърна към баща си. Застанал насред голата килия с размери два на два и половина, с току-що подстриганата си руса коса и тъмния вълнен костюм от „Брукс Брадърс“ и вратовръзка, Били приличаше по-скоро на адвокат, отколкото на обвиняем за убийство.

— Добре изглеждаш, синко. Интелигентен. Сериозен. Ще се справиш.

Изминалите три месеца бяха истински ад за Джеф Хамлин. Дърводелецът от Куинс се справяше със злостните клюки на съседите по адрес на сина си. Преглътна загубата на половината си клиенти и осъдителните погледи на жените от презвитерианската църква „Св. Лука“, същата, която двамата с Били бяха посещавали през последните петнайсет години. Но да стои безпомощно, докато любимият му син бе охулван по националната телевизия, направен на пух и прах от невежи непознати, които наричаха Били чудовище, дявол и убиец? Това разби сърцето на Джеф Хамлин. Самият процес може би щеше да е пародия — никой, дори семейство Хандемайър, не се съмняваше, че Били ще бъде оправдан по обвинението в убийство, — но независимо от изхода цялата страна щеше завинаги да запомни сина на Джеф Хамлин като наркомана, оставил невинното момче да се удави.

А най-лошото от всичко бе, че Били не бе направил нищо подобно. За разлика от полицията, Джеф Хамлин не бе повярвал на разказа на Били нито за секунда.

— Той не е отговарял за тези деца — каза Джеф на адвоката на Били, служебно назначен защитник с невероятно злощастното име Лесли Луз 3 3 От lose (англ.) — губя — Б.пр. . Бяха седнали в офиса на Луз — кутийка без прозорци в дъното на потискаща сграда в Алфред, Мейн, само на няколко пресечки от съда. — Прикрива момичето.