Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Ето ти твоето кафе — каза тя, поставяйки на масата поднос с две димящи чаши и чиния с подбрани видове бисквити.

Една котка с дълга копринена козина важно влезе в стаята, за да поиска и тя своята закуска.

Илена я взе в скута си и я дари с няколко ласки. Тъкмо се бе насочила обратно към кухнята, когато Мат рязко й съобщи причината за своето посещение:

— Елиът почина.

Дълбока тишина за миг завладя къщата. Илена пусна персийката, която се оттегли с недоволно мяукане.

— Цигарите ли? — попита тя, обръщайки се към Мат.

— Да, рак на белите дробове.

Тя поклати глава. Лицето й оставаше невъзмутимо, но Мат забеляза, че очите й блестяха.

После излезе от хола, насочвайки се към кухнята заедно с котката, която я последва по петите й.

Останал сам, Мат въздъхна. Погледът му се зарея по посока на ледниците, които се спускаха от върховете на планините подобно на потоци обезцветена лава.

Внезапно трясък от счупени съдове накара цялата къща да потрепери. Мат се втурна към кухнята, където намери Илена, сринала се върху един стол. Обхванала с ръце главата си, тя даваше воля на своята мъка. Мат коленичи до своята приятелка и я прегърна с цялата си обич, на която бе способен.

— Аз толкова го обичах… — промълви тя, облягайки се на рамото му.

— Аз също…

Илена вдигна към него очи, пълни със сълзи:

— Въпреки всичко, което ни стори, аз продължавах да го обичам.

— Трябва да знаеш едно нещо… — измърмори Мат.

Изправи се и извади големия бележник от джоба на палтото си.

— Елиът ми е оставил това, преди да умре — обясни той, подавайки го на Илена.

Тя пое тетрадката с трепереща ръка.

— Какво е това?

— Истината — отвърна убедено Мат.

После излезе от къщата и се качи в колата.

Смаяна, Илена излезе на верандата, опитвайки се да го задържи.

Но Мат вече бе отпътувал.

Сутрешният въздух бе мразовит въпреки хубавото време. Илена взе голям шал и покри раменете си, преди да се настани в люлеещия се стол.

Отвори покрития с изкуствена кожа бележник, тутакси разпозна почерка на Елиът и почувства как някакво желязно острие се заби в сърцето и разкъса душата й.

След като прочете първите редове, разбра, че щеше да получи отговор на въпроса, който тридесет години не й даваше покой.

Защо ме изостави, Елиът?

Мат караше като автомат по посока на Сан Франциско.

Тъжен и угнетен.

Посмъртната изповед на Елиът отначало му бе донесла известна утеха, която бързо бе отстъпила място на меланхолията, а после — на унинието.

Честно казано, това помирение post mortem придаваше на цялата история някакъв недовършен привкус. А Мат бе по-скоро поклонник на епикурейството. Той вярваше, както обичаше да казва, в живота . „Да умреш красиво“, да си отидеш в мир, да оставиш положителна равносметка за своето съществуване — всичко това бяха за него празни приказки.

Това, което би искал, бе да бяха си казали с Елиът каквото имаше да си казват, и да се бяха сдобрили. Да бяха се качвали от време на време на яхтата за обичайната си обиколка на залива, да бяха пили аперитиви в кафенетата на старото пристанище, да бяха похапвали пъстърва При Френсис , да бяха се разхождали из горите на Сиера Невада…

Да бяха живели.

Ала не трябваше да мечтае. Елиът бе мъртъв, а и на него не му оставаше кой знае колко.

В наивността си винаги бе смятал, че всичко в крайна сметка ще се оправи. Но животът не бе пожелал да стане така и годините бяха изтекли…

Бе станало три следобед. Колкото повече се приближаваше към града, толкова по-усилено ставаше движението около него. Спря за малко на една бензиностанция, за да зареди и да похапне нещо.

В тоалетните си наплиска няколко пъти лицето, сякаш очакваше, че този жест ще прогони умората и старостта му. Огледалото отрази една доста смачкана физиономия. Стомахът му къркореше, а съзнанието му бе угнетено от умората и тъгата.

Откъде обаче идваше това впечатление, че се бе разминал с много съществена подробност? Още от предишната вечер имаше нещо, което го измъчваше. Кръгът не му се струваше напълно затворен, но така и нямаше отговор защо.

Поръча си сандвич и седна на една маса до прозореца, откъдето се загледа с отсъстващ поглед в прелитащите по магистрала №101 автомобили.

Сетне с виновна наслада заби зъби в сандвича с бекон. Откакто изследванията бяха показали притеснителни равнища на холестерола в кръвта, жена му, сиреч Тифани, бе издала категорична забрана за подобен род храни.