Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Не е възможно: по това време Алис е била мъртва от шест месеца!

— Обадете ми се, когато получите резултатите — отговори Джонатан и му подаде визитната си картичка.

— Почакайте! В Сан Франциско ли се връщате?

— Да — излъга Джонатан. — Самолетът ми излита довечера, имам цял ресторант на главата си.

Стана и в дъжда се върна при колата си.

Даде контакт, включи чистачките и потегли. Съзнанието му беше другаде, опитваше се да свърже елементите, които му поднесе Флеърти. Тази история с дневника, а също и цигулката… Унесен в мислите си, не си направи сметка, че машинално кара в дясната страна. Внезапно насреща му се появи автобус, който летеше бързо. Джонатан извика, завъртя колата с всичка сила и рязко изхвърча напред. Изгуби едната джанта на колелото, издраска бронята и порядъчно се уплаши.

Но беше жив.

Париж, 16.30 Ч.

— Отиваш де се видиш с Жюлиан в Лондон! — възкликна Рафаел. — Ей така, изведнъж го реши!

— Ще ми се отрази добре — отговори Мадлин.

Бяха си определили среща в малко кафене на улица „Перголез“, под сградата, в която Рафаел имаше архитектурно ателие.

— Кога заминаваш?

— Привечер, с влака „Евростар“ в 18.13.

— Остават три дни до Бъдни вечер!

Тя се опита да го успокои:

— Не прави тази физиономия, ще се върна за 24-ти вечерта.

— А магазинът ти? Струваше ми се, че никога не си имала толкова много работа?

— Слушай — раздразни се тя, — искам да отида да видя приятелката си в Англия, това е всичко! Вече не сме през 1950 г., така че ще мина без твоето разрешение.

Внезапно изгубила търпение, стана и излезе от кафенето. Смаян, Рафаел плати сметката и я настигна при стоянката за таксита на авеню „Гранд Арме“.

— Никога не съм те виждал такава — рече обезпокоено той. — Проблеми ли имаш?

— Не, скъпи, не се тревожи. Просто се нуждая от малка почивка, съгласен ли си?

— Добре — склони Рафаел и й помогна да постави сака отзад в таксито. — Ще ми се обадиш ли, като пристигнеш?

— Естествено — каза тя и го целуна.

Той се наведе към шофьора и му нареди: „“Гар дю Нор", ако обичате."

Колата потегли. Мадлин помаха за сбогом на Рафаел през прозореца. Архитектът й отговори, като изпрати въздушна целувка.

Младата жена изчака таксито да стигне до площад „Етоал“ и се обърна към шофьора:

— Забравете за „Гар дю Нор“. Отивам на летище „Роаси“, Терминал 1.

Мадлин показа паспорта си и билета на служителката от „Еър Чайна“. В този ваканционен период всички полети за Сан Франциско бяха заети или много скъпи. За по-малко от 1000 евро тя намери в интернет предложението на китайската компания. Бягство към Калифорния, което я принуждаваше да направи кратък междинен престой в Пекин!

Тръгна по остъклената пътека, която водеше към самолета. Стари джинси, пуловер с поло яка, кожено яке: огледалното й отражение в стъклата на платформата показваше силует, който не беше особено женствен. Беше разрошена, без грим, почти неглиже. „Смачканият“ й вид беше отражение на хаоса, който господстваше в нейното съзнание.

Сърдеше се на себе си, че е излъгала любимия си. Рафаел беше примерен мъж, отговорен и внимателен. Той познаваше миналото й и не я съдеше. Беше й осигурил спокойствие и доверие. Тя нямаше право да го мами по този начин.

Обаче Мадлин не се поколеба нито секунда да си купи билет за самолет за другия край на света само няколко мига след като получи съобщението от Джим Флеърти.

Старият й съекипник беше намерил номера на магазина и се беше свързал с нея в ранния следобед, за да я предупреди, че някой си Джонатан Лампрьор, човек, който твърдеше, че я познава, дошъл да го разпитва за случая „Диксън“.

Случаят „Диксън“…

Алис.

Това възпоменание изигра ролята на електрошок, който ръководеше поведението й през последните дни. То беше знак на съдбата! Ориста си играеше с нея още от момента, когато размени телефона си с телефона на Лампрьор. Като търсеше истината за Жорж, Франческа и Джонатан, тя се натъкна отново на Алис!

В съзнанието й нищо не беше безвъзвратно изчезнало. Споменът за девойката продължаваше да е силен. Ясен образ, който тя напразно се опитваше да прогони, за да запази психическото си здраве. Още жива рана в душата, която нищо не бе в състояние да накара да зарасне.

Човек не се освобождава лесно от миналото си. Не може да избяга от подвижните пясъци на натрапчивите си мисли.

Алис се връщаше и я търсеше.

Алис се връщаше и я обсебваше.

Ужасът, изпитан при епизода със „сърцето“, я принуди да се откаже от дознанието.