Гийом Мюссо - Повикът на ангела

— Имаме обща позната, лейтенанте — започна Джонатан и седна.

— Коя е тя?

— Мадлин Грийн.

Пламъче грейна в очите на Флеърти.

— Мадлин… Тя не ми се е обаждала, откакто напусна. Как е?

— Мисля, че е добре. Цветарка е в Париж.

— Такива неща чух и аз.

— Всъщност — поде отново Джонатан — не съм тук да ви говоря за Мадлин, а за Алис Диксън.

Флеърти се смути и заплашително свъси вежди. В този момент напрежението се сгъсти и Джонатан вече нямаше никакво желание да го съветва да предприема диети.

— Вие сте шибан гаден журналист, така ли?

— Нищо подобно, аз съм майстор.

— Майстор на какво?

— Майстор-готвач.

Полицаят го огледа и малко поомекна:

— По едно време говорехте по телевизията, нали?

— Да, това съм аз.

— Какво търсите тогава в моя кабинет?

— Имам сведение, което може да ви заинтересува.

Полицаят погледна крадешком колегата си, после обърна внимание на стенния часовник, който показваше 13.

— Обядвал ли сте? — попита.

— Не още. Взех самолета от Сан Франциско и кацнах в Лондон тази сутрин.

— Само за да говорите с мен ли?

— Да.

— Има един бар, който ченгетата посещават, на две улици оттук. Как ви звучи порция риба с пържени картофки?

— С удоволствие — отговори Джонатан и стана, за да го последва.

— Но ви предупреждавам, че не е „Фат Дък“ 147 147 „Фат Дък“ („Тлъстата патица“) е ресторант на майстор-готвача Хестън Блументал, смятан за имащ една от най-престижните кухни във Великобритания. — Б.а. …

Полицаят не беше излъгал за обстановката. Заведението беше шумно, миришеше на пържено, на бира и на пот.

Още щом седнаха, Флеърти мина на темата:

— Вие изглеждате симпатичен, но ще ви предупредя веднага: аферата „Алис Диксън“ е приключена преди две години, разбрахте ли? Ако сте дошли да ми мачкате топките с откачени теории и псевдо-разкрития, ще ви навра главата във вашата чиния, ясен ли съм?

— Пределно — отговори Джонатан.

Може би той не се изразява по най-подходящия начин — помисли си и погледна през прозореца, където дъждът се сипеше, а тежки черни облаци плътно висяха над града.

— В такъв случай ви слушам — каза Джим и погълна огромно парче от пържената риба.

— Какво се случи с Ерин Диксън? — започна Джонатан.

— Майката на момичето ли? Умря миналата година от свръхдоза. Профука парите, които грабливите птици от телевизията й дадоха. Не разчитайте на мен да изпитам съжаление за съдбата й…

— Защо аферата беше приключена толкова бързо?

— Бързо ли? Получихме сърцето на момичето преди две години и половина, в края на пролетта на 2009-а, десет дни преди арестуването на Харалд Бишоп, Палача от Ливърпул. Имаме доказателство за смъртта на Алис и убиец зад решетките, не ви ли е достатъчно?

— Четох, че Бишоп се е самообвинил за убийства, които не е извършил…

— Да, такива неща често се случват при серийните убийци. Още не знаем със сигурност какво точно е правил Бишоп. Много говори, но не за случаите, за които бихме искали да научим повече. Както немалко подобни на него чудовища, той е напълно смахнат и изключително комбинативен. По време на разпитите се забавлява със следователите: признава нещо, отказва се, говори за друго престъпление. Продължихме да правим анализи на всички тленни останки, намерени в неговата градина. Не сме идентифицирали генетичния профил на Алис, но това не значи, че не я е убил.

Джонатан опита хапка от пържената риба и му стана гадно. Чувстваше се зле в това тясно и горещо като сауна място. Разкопча ризата си и поръча вода „Перие“

— Още ли сте влюбен в Мадлин Грийн? — попита и махна капачката на шишето.

Флеърти го погледна стъписан. В него се надигна глуха ярост.

— Хайде, признайте си, Джим! — продължи Джонатан. — Хубаво момиче е, интелигентна и борбена, със своя слаба страна, която я прави още по-привлекателна. Трудно е човек да не я обича, нали?

Флеърти стовари юмрук по масата.

— Откъде вадите тези…

— Достатъчно е да видя снимките в кабинета ви. Откакто Мадлин си отиде, с колко напълняхте? С петнайсет килограма? С двайсет? Отпуснали сте се. Мисля, че заминаването й ви е изтерзало и че…

— Стига глупости! — рече ченгето и го хвана за яката.

Но това не попречи на Джонатан да продължи:

— Също така според мен вие съвсем не сте убеден, че Бишоп е убил Алис. Запазили сте в кабинета си плаката, съобщаващ за изчезването й, защото за вас случаят никога няма да бъде приключен. Сигурен съм, че вие всеки ден си спомняте за Алис. Дори предполагам, че продължавате да разследвате и че сте намерил нови факти. Не доказателства, които биха позволили дознанието да започне отначало, но достатъчно смущаващи елементи, за да тревожат вашите нощи…