Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Слезе на последната спирка на шеста линия. Още от изхода на метрото беше заслепена от фееричната експлозия на илюминациите. В продължение на повече от два километра, от „Конкорд“ до площад „Етоал“, стотици дървета по най-красивото авеню на света бяха облечени в хоругви от синкави кристали. Дори най-разглезеният парижанин не можеше да остане безразличен пред магията на спектакъла.

Тя пристегна мантото си, тръгна по авеню „Ош“ и продължи до ресторант „Роял Монсо“.

— Възхитителна сте — посрещна я Жорж.

Беше се погрижил добре за нея. Салонът на заведението правеше впечатление с колонадите си, с кожените бежови фотьойли и с играта с различни материи: метални столове край бара, полупрозрачен тезгях…

— Харесва ли ви декорацията? — запита той, докато ги настаняваха на маса в малко дискретно сепаре.

Мадлин потвърди с кимване.

— Почеркът е на Старк 140 140 Филип Старк (1949) е известен френски дизайнер и декоратор, който наистина е създател на вътрешната подредба на ресторант „Роял Монсо“ в Париж. . Знаете ли, че той облече и моя ресторант?

Не, не знаеше.

От този момент нататък тя почти престана да говори, задоволяваше се да бъде красива и да се усмихва, даваше си вид, че е възхитена от любовния флирт на хубавеца Жорж. Приказките му бяха обиграни. С огромно желание той говореше и за двамата, разказваше за своите пътувания, за това как практикува екстремни спортове, за Давид Гета 141 141 Давид Гета (1967) е известен френски диджей. и за Армин ван Бюрен 142 142 Армин ван Бюрен (1976) е холандски диджей. , когото „познавал лично“, за парижката нощ, която според него е „мрачна, ужасяваща и почти мъртвешка“.

— Много е зле: вече почти няма истинска ъндърграунд култура в столицата. Най-добрите диджеи и най-креативните звукозаписни компании се изселват в Берлин или в Лондон. Ако днес наистина искаш да си спретнеш празник, трябва да се качиш на самолета!

Мадлин разсеяно слушаше тези предварително подготвени слова, които той навярно беше произнасял стотина пъти. Когато й носеха ястие — рохко сварени яйца с речни раци и манатарки, телешко филе в собствен сос с моркови… — тя се питаше какво ли би рекъл Джонатан.

След като излапа и последната хапка от своя десерт — невероятно хилядолистно тесто с шоколад и с лимон, — прие да изпие „последна чаша“ у Жорж.

Настани се на седалката на поршето, което отговарящият за колите пред ресторанта бе докарал. Преди да потегли, Ла Тюлип се наведе към Мадлин и я целуна по устата.

Очевидно този тип няма никакви подозрения.

Усмихна му се, престори се, че й харесва и му върна целувката.

В това време в Сан Франциско…

Часовникът на летището показваше дванайсет, Джонатан целуна сина си и го пусна на земята. Със самолетен билет в ръка той погледна към Маркус.

— Поверявам ти Чарли за два дни. Алесандра остава в града по време на ваканцията, може да идва да ти помага. Що се отнася до ресторанта, анулирах всички резервации до края на седмицата.

— Сигурен ли си, че искаш да се качиш на този самолет?

— Напълно.

— Не разбирам добре какво ще правиш в Лондон.

— Всъщност отивам в Манчестър. Трябва да се срещна с един човек, да уточня няколко детайла…

— Не може ли работата да почака?

— Не.

— Не искаш ли да ми обясниш?

Джонатан остана уклончив:

— Имам да плащам дълг, да прогоня призраци, да осветля сенчести зони…

— Свързано ли е с тази жена, Мадлин Грийн?

— Ще ти разкажа всичко, когато започна да виждам нещата по-ясно. Докато чакаш, грижи се за Чарли.

— Естествено.

— Това ще рече нито капка алкохол, без курви вкъщи, без патардии, наркотици, всякакви лайна…

— Мисля, че те разбрах.

— По отношение на него това ще рече да си мие зъбите всяка сутрин, да не гледа жестоки филми и комикси, без телевизионни излишества, без сладки неща на всеки пет минути, най-малко по пет порции плодове и зеленчуци дневно, пижамата и в леглото в 20 часа.

— Разбрано.

— Всичко ли е ясно?

— Като бял ден — отговори Маркус и разсмя Чарли.

Един след друг Джонатан ги прегърна за последен път и премина в зоната за заминаващи.

Самолетът на „Бритиш Еъруейс“ в посока към Лондон излетя от Сан Франциско малко след 13 часа. Гледайки през прозорчето, Джонатан почувства, че сърцето му се свива.

Беше ли добра идея посред коледната ваканция да изостави сина си, когото виждаше толкова рядко? Без съмнение не. Опита се да прогони съмненията. Сега не можеше да се върне назад. Трябваше да разбере, да се добере до разрешението на тази мистерия, отвъд спомените и привидностите. След Мадлин беше негов ред да се сблъска с призрака на Алис Диксън.