Гийом Мюссо - Повикът на ангела

Париж

Жорж покани Мадлин да влезе първа в малкия асансьор. Затвори вратата, натисна бутона за петия етаж и вкара езика си в устата на младата жена. Една от ръцете му притисна гърдите й, докато другата се опитваше да вдигне нагоре роклята.

Мадлин усети, че гърлото й пресъхва, но успя да преодолее отвращението. Тя беше тук на мисия.

На МИСИЯ.

Мезонетът на Жорж заемаше двата последни етажа на сградата. Организиран като огромно хале, модерният апартамент беше обзаведен с прости и немногобройни мебели, обагрен в естествени цветове. Футуристична стълба от стомана свързваше двата етажа.

Жорж пое мантото на гостенката си, след това докосна стъклен електрически ключ и в стаята се разнесе музика:

— Харесва ли ти? Това е Прогресивен транс , предложен от датчанина Карл Карл: кралят на берлинската сцена. Според мен той е новият Моцарт.

А ти си завършен глупак — помисли си Мадлин и му предложи най-чаровната си усмивка.

Сега, когато бяха само двамата, тя не се чувстваше добре. Сърцето й биеше силно в гърдите. Изпитваше опасение от това, което щеше да се случи. Едната част от нея искаше да е другаде, с Рафаел, в уютния комфорт на апартамента й. Но другата страна на личността й, другата вътрешна половина изпитваше трескава възбуда под въздействието на опасността.

— Да ти приготвя ли коктейл „Пинк Пуси Кет“ 143 143 „Пинк Пуси Кет“ (котенце) е коктейл от водка, джин, гренадин и лед. ? — предложи тя и мина зад бара.

Като чу думата котенце Жорж изгрухтя от доволство. Той застана зад завоеванието си, сложи ръце на бедрата й и ги плъзна нагоре към гърдите.

— Чакай, скъпи, всичко ще обърна! — каза тя и внимателно се отмести.

Мадлин взе две чаши и ги напълни с кубчета лед.

— Имам подарък за теб! — рече той и извади от джоба си две малки розови хапчета, украсени със звезда.

Екстази…

Тя взе една от таблетките и му смигна съучастнически.

— Трябва да намалиш светлината — настоя и се престори, че поглъща амфетамина.

Този идиот ще провали плана ми.

Сипа водка в чашите за коктейли, добави сок от грейпфрут и малко сироп от гренадин. Възползва се от миг разсейване на Жорж, за да сложи в питието му една доза рохипнол, могъщо сънотворно, използвано често от изнасилвачите.

— Пресуши чашата! — каза и му подаде питието.

Слава Богу, Жорж не чакаше да го подканят и изпи наведнъж своя коктейл, но щом остави чашата, бутна Мадлин върху канапе, облечено в черен плат, гарнирано с възглавнички на бели и черни ивици.

Двете му ръце хванаха главата на младата жена, насочиха устните й към своите за целувка, която, според него, беше чувствена. Той набута езика си в устата й, вдигна роклята до бикините, разкопча горната част и започна да гали гърдите й, да смуче и хапе зърната.

Мадлин усети, че гръдният й кош се свива. Не й достигаше въздух. Притиснатото към нея тяло на Жорж беше тежко, излъчваше неприятна топлина и миризма. Горещият му и солен дъх предизвикваше у нея отвращение и пристъпи на задушаване. Възбуденият Жорж лежеше отгоре й, гризеше врата й, виждаше се в кожата на лъв, който се готви да погълне газелата. Тя примираше и същевременно беше съгласна с това, което се случваше. Никой не я беше накарал насила да дойде. Никой не я задържаше. Можеше да спре играта с една дума или вик, но не го стори.

За да издържи, тя се фокусира върху заобикалящата я среда, концентрира се върху шума от обувката й, падаща на пода, гледаше тавана, осветяван от фаровете на минаващите по улицата автомобили.

Лицето на ресторантьора се залепи към нейното. Мъжът изостави гърдите й, за да хапе ушите й.

— Харесва ли ти? — прошепна той.

Тя се задоволи със стон и усети ерекцията му под кръста си. С властен жест Жорж взе ръката й и я сложи на члена си. Мадлин затвори очи и усети вкус на кръв в устата си.

Търси. Научи. Разбери.

Разследвай.

Това беше нейният наркотик, откакто влезе в полицията. Беше ченге, оставаше си ченге. Прояви се истинската й природа. Нещо, пуснало корени в нея, което я заразяваше като болест.

Пръстите на Жорж се плъзнаха надолу към корема й, опипваха бедрата, докосваха началото на венериния й хълм.

Мадлин обърна глава към голямото огледало в салона и видя очите си, които блестяха в нощта. Вкусът на замайването, двойствеността на насилието, необходимостта да прекрачиш граници: тази изпълнена със свръхчувствителност страна на нещата, която тя беше загърбила от две години, се връщаше към нея като бумеранг. Спомените и отколешните усещания се появяваха на повърхността. Пагубната привичка към опасността; зависимостта, която можеше да поражда тази професия. Когато се сблъскаше с кървав случай, нищо не можеше да се сравнява с адреналина, който се появяваше при работата й. Нито ваканциите, нито излизанията с приятели, нито сексът. Разследването я правеше дълбоко вглъбена в себе си, мистерията я разкъсваше отвътре. Някога, когато се появеше важен случай, тя „живееше“ в полицейския участък, спеше в гарираната си на паркинг кола или дори в килиите за разпити. Тази вечер беше различно. Поне на пръв поглед. Наистина нямаше убийство, но нюхът й диктуваше да се ожесточи. Франческа се беше превърнала в нейна натрапчива идея: какво беше тласнало тази жена да саботира драговолно любовта си и да взриви семейното си гнездо? Подобно поведение несъмнено прикриваше нещо много голямо…