Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Той кимна и се ухили.

— Абсолютно. — Погали я по бузата и нежно я целуна по устните. — Трябва да взема нещо от лодката — прошепна и се откъсна от нея. — Бихте ли поддържали фенерчето ми?

Мари го насочи надолу към ослепително белия пясък и отразената светлина я обгърна като ореол.

Раймон направи няколко крачки към зодиака, после спря и се обърна към нея.

Тя вирна глава и се изкиска.

— Какво има?

— Много сте красива, Мари.

— О… благодаря.

Млечнобялото й лице се изчерви и това му напомни за Елен. Той пропъди тази мисъл, наведе се, извади автоматичния си пистолет и стреля.

Високоскоростният куршум я запрати към една подобна на колона скала. Вятърът отнесе приглушения гърмеж. Тялото й бавно се свлече до седяща поза със свити колене. На светлината на изтърколилото се от ръката й фенерче Тренкавел забеляза полуотворените й устни, сякаш момичето се канеше да каже нещо.

О’Брайън фокусира образа и размазаният текст се изчисти в съвършено изпълнено келтско курсивно писмо. Той преписа хиберно-латинската формула за годината и провери в келтско-латинско-английския си числов показалец, за да потвърди хронологическата си отправна точка:

Хиляда сто осемдесет и пет лета…

1991

Придърпа лаптопа и започна да върти копчето на микроскопа, като усърдно следеше годините. Търсеше конкретно предсказание. Намали скоростта на въртене и спря, после премести подставката още малко по-напред.

Накрая фокусира образа и въведе годината в компютъра. Програмата Шамрок на Майк Кериган представляваше безценно помагало за почти всички изследователи на ранно средновековния период на Британските острови, защото ги избавяше от безброй часове превод, като моментално прехвърляше хиберно-латинския на съвременен английски.

Професорът провери резултата на компютърния екран. Както обикновено, Шамрок се беше справил отлично.

хиляда

сто деветдесет

и пет

лета след единайсетата година от

възкачването на негово светейшество лъв III през месеца на жътварската луна…

Том затвори очи и дълбоко си пое дъх. Септември 2001-ва.

Наведе се над окулярите и записа хиберно-латинското предсказание в лаптопа. Щом въведе информацията и стартира софтуера, програмата раздели полето на две и показа оригиналния текст отляво, а английския превод — отдясно.

О’Брайън винаги малко се дразнеше, че Катлийн е толкова талантлива и свободно чете келтски, латински и хиберно-латински. Освен това тя често изтъкваше, че няма нужда от виртуозния Шамрок.

Ученият въведе докрай хиберно-латинския текст, натисна „Превод“ и остави програмата да си свърши работата.

… през месеца на жътварската луна две

грамадни кули на западното кралство

отвъд океана на залязващото слънце и

петата стена на една могъща

крепост с пет стени в това кралство

не ще ги бъде веч понеже убийци с души

от злост проядени ще превърнат сребърни

птици с мирни криле

в гарвани на смъртта и хиляди

невинни ще погинат ала вихър

тез убийци ще помете защото ще разбулят

и разгневят един честен и

могъщ народ и не ще има

убежище за мерзавците

Том завъртя копчето и продължи своето пътешествие във времето. Поставката се придвижваше напред и гледката през окулярите на микроскопа се спускаше надолу. Пред очите му се занизаха откъс след откъс, докато накрая той спря и избра един наслуки.

хиляда двеста и две лета

след единайсетата година от понтификата на

христовия викарий лъв III в една

планинска земя на друг народ

далеч на изток що се вдава в огромно море

от моряците тъй наречено заради тихите си воли

грешният син на един мъртъв зъл крал на северното

царство на страна една ще прати воините си

срещу техните братя

и таз полуостровна страна ще изпепели

с огньове на много слънца

О’Брайън вдигна очи към тавана и затвори клепачи. Хиляда двеста и две години… Това правеше… това правеше 2008-а. Този монах от IX век предсказваше война след три години на… на Корейския полуостров? „Планинска земя на друг народ… Далеч на изток що се вдава в огромно море… Море… тъй наречено заради тихите си води — Тихият океан?… — Северното царство от страна една…“ Спокойно можеше да е Северна Корея.

„Грешният син…“ Ким Чен Ир, севернокорейският „Любим ръководител“. А „мъртвият зъл крал“ можеше да е баща му Ким Ир Сен, покойният „Велик ръководител“ на страната.

Погледна компютърния екран и препрочете последния ред.