Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Бяха тръгнали просто да се разходят и се бяха озовали сред руините на капитела. Тук преди осемстотин години благочестиви монахини ежедневно бяха чели по една глава от Устава на свети Августин. Времето беше превърнало мястото, където бяха изповядвали своята вяра, в каменен бордюр, ограждащ бурени.

Луната пак надникна през пролука между облаците и по оцелелите стени на манастира запълзяха сенки, осеяни със сребристи нетна. Въпреки стоновете на вятъра из порутените сводове и плисъка на вълните, миещи скалистия бряг на Йона, Катлийн чуваше ускореното биене на сърцето си. Много отдавна не беше чувала този звук…

Джейми прокара пръсти през косата й и по бузата й и бавно я притегли към себе си. Лицето му се наведе над нейното в мрака и тя усети леките милувки на дланите му по гърба си. Колебанието й затрептя на ръба на желанието, ала нежният му допир призова страстта й в своята и я обгърна в топлината си. Но целувката му се бавеше. Осъзнавайки единствено тялото му и вятъра около себе си, Катлийн се притисна към него още по-силно и плъзна ръце по лицето му — подканваше го със своето докосване.

Устните му, едва на един дъх разстояние от нейните, сякаш увиснаха във въздуха, докато той я галеше по бузата с показалец. Обхвана лицето й в шепи и се вгледа в дълбините на душата й.

Когато луната се мушна зад поредния облак и над тях се спуснаха сенки, пилотът я целуна по челото толкова леко, сякаш само й се беше сторило.

— Не сме свободни да продължим нататък. Кат — прошепна той. После се обърна и се отдалечи.

Силуетът му избледня и се превърна в едва забележимо очертание, изпълнено с мрак, и черната празнота остави бездънна самота под звука на дишането й. Тя се опита да си спомни лицето на мъжа си, като че ли искаше да го използва като факел в нощта. Ала въпреки усилията й под мисловния й портрет на Дейвид изплуваше Джейми — като по-ранен пласт на картина.

Тренкавел завъртя ръчката на извънбордовия двигател и зодиакът се изкачи върху гребена на една вълна, плъзна се надолу и се заиздига към хребета на следващата. Той подаде повече мощност, за да балансира лодката, като внимаваше да не попадне под напречна вълна и да не се преобърне.

Когато облаците се разкъсаха и се показа луната, Раймон провери компаса и си погледна часовника. Още двайсет минути — ако имаше късмет.

Въпреки че носеше неопренови ръкавици, чорапи и качулка, лицето го болеше от студа и очите му смъдяха от морската сол. Той размърда устни, за да раздвижи вцепенените си скули, и устата му се напълни с вода. Изплю я в момента, в който лодката се спусна в поредния каньон между ледените вълни.

Опита се да мисли за сестра си Елен. Преди много години… Когато играеха на криеница в боровата горичка…

Зодиакът се издигна на гребена на следващата вълна и Тренкавел зърна блещукащите светлини на Йона на югозапад. Пропъди Елен от мислите си и даде още повече газ.

О’Брайън натисна ентър и по екрана на лаптопа му се занизаха цифрови редове. Той въведе още числа и изчака програмата да изчисли резултата. В опит да определи докъде в бъдещето стигат предсказанията в книгата беше избрал за отправна точка случайна година, 1991-ва. Посочи конкретно пророчество и пресметна броя страници след него, средния брой предсказания на страница и средния брой години между всяко от тях.

Хвърли поглед към ръкописните си бележки по „изходното“ предсказание.

хиляда сто осемдесет и пет лета след

таз нощ в пустинята като буря ще се разрази война

люде от много земи ще яхнат своите железни змейове

огън бълват те и сребърни птици във въздуха

ще се опитат да надвият зъл крал и от страната що той

несправедливо е заграбил неговата войска да прогонят

Преценката щеше да е приблизителна, тъй като годините между отделните пророчества варираха. Рядко обаче надхвърляха шест-седем, а обикновено не бяха повече от три-четири. О’Брайън посочи най-краткия възможен период — три.

Въведе няколко варианта на изчисленията си и получи вероятен хронологически диапазон. Книгата на Броихан стигаше до момент в бъдещето, разположен някъде между 2165 и 2230 година.

Затвори лаптопа дори без да го изключи. Знаеше, че щом проумеят мощта на книгата, Великобритания като страна домакин и Съединените щати като спонсор на експедицията ще изключат учените от играта.

Прегледа направените изчисления и бележките си.

Имаше по-лесен начин да определи точно докъде във времето всъщност стига тази книга.