Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Келнерката донесе напитките, ала Джейми сякаш не я забеляза.

— Разбираш ли накъде клоня. Том? В тази книга има неща, които могат да ни помагат в трудни положения. Кой го е грижа откъде е получил сведенията си Броихан? Трябва да я използваме в своя полза.

— Но ние може би не сме създадени да виждаме бъдещето — възрази Катлийн.

О’Брайън кимна.

— Точно така. Онова, което не знаем, не може да ни навреди. Спомняш ли си я тази поговорка?

Камерън го погледна, после отново се обърна към Катлийн.

— Вие двамата преподавате в престижни университети, а говорите като суеверни монаси от седемнайсети век. — Обърна се към геоложката. — Ти си естественичка, Ема. Нали разбираш какво искам да кажа?

Тя отпи глътка уиски и впери очи в пламъците.

— Ние развиваме теория и след това я проверяваме. — Червенокоската погледна своите приятели. — Хайде да изберем някое предсказание за близкото бъдеще. Ако монахът познае, ще докажем, че точността на пророчествата му обхваща и нас.

Погледна О’Брайън и добави:

— И ако се окаже така, наистина трябва да използваме проклетия кодекс. — Вдигна чашата си. — Ще ни е нужна помощ — откъдето и да е.

— Но ако знаем какво ни очаква, ще изгубим откривателската си мотивация — възрази Катлийн. — Няма да има предизвикателства, с които да се справяме. Какво ще стане с нас… с човечеството, ако ни е известно какво ще се случи?

— Кат е права. — Том намести очилата си. — Съществува такова нещо като причинно-следствена връзка, нали знаете. С тази книга ще поставим следствието преди причината.

— Искаш да кажеш, че не ни е писано да избегнем някакъв злополучен край, така ли? — Камерън повдигна вежди. — Говориш за предопределението като самия Жан Калвин.

— Ами… Откъде да знаем… със сигурност да знаем, че не следваме някакъв божествен сценарий? — попита Катлийн. — Това е вечният въпрос за съдбата и свободната воля. Ако сме в състояние да виждаме бъдещето, както явно предполага книгата на Броихан, не е ли възможно бъдещето да е предопределено?

— И следователно не бива да се намесваме в него, това ли искаш да кажеш? — предизвика я пилотът.

Тя сведе очи към чашата си.

— Може да си имаме работа с различни сценарии за бъдещето и тази книга да ни показва само един от тях — продължи Джейми. — Според физика Хю Евърет е възможно да съществуват безброй успоредни вселени. И много негови колеги са на мнение, че квантовата механика не противоречи на неговата теория за „многото светове…“ Колкото и невероятно да изглежда.

— Айнщайн обаче доказва, че времето е измерение, също като пространството — отново се включи в разговора Ема. — И някои физици твърдят, че ако времето наистина е четвърто измерение, миналото и бъдещето може би съществуват неизменно. Ние възприемаме времето линейно, секунда след секунда. Може би това е илюзия, някакво ограничение на човешката психика.

— Отличен аргумент — каза Камерън. — Психолозите са доказали, че човек трябва да достигне около седемгодишна възраст, за да има представа за време и пространство. Може би някой ден колективното съзнание на човечеството ще се развие до стадий, в който ще си спомня и миналото, и бъдещето.

— Я стига! — възкликна Катлийн. — Да не искаш да кажеш, че нашата представа за миналото и вярата ни в бъдещето са резултат от недоразвитото ни съзнание?

— Онзи монах, Броихан, може просто да е надзърнал за кратко в едно вечно съществуващо естествено състояние — поясни мисълта си Джейми. — Някакво изключително рядко, но природно явление, което му е позволило да възприеме времето в различен ред — бъдещето преди настоящето.

— Това вече звучи невероятно — заяви О’Брайън.

Камерън се усмихна.

— По-невероятно ли ти звучи, отколкото да откриеш точно описание на бъдещето?

— Едно на нула за теб — засмя се Том.

— Квантовата физика наистина звучи невероятно — съгласи се пилотът. — Според нейните теории е възможно съществуването на нещо, което физиците понякога наричат „квантова пяна“. Ако дадено напълно празно пространство — с други думи, абсолютен вакуум — бъде уголемено много милиарди пъти, ние ще видим истинска пяна състояща се от трилиони миниатюрни „червейни дупки“, свързващи различни вселени със собствено, затворено в тях време. Своеобразна квантова тръбна мрежа, в която всичко и всяко време — бъдеще и минало — е взаимносвързано.

О’Брайън поклати глава.

— И сериозни учени смятат всичко това за възможно, така ли?