Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Щеше да е чудесно, ако понякога знаехме какво ни очаква — тихо прибави Джейми. После я погледна с тъжна усмивка. — Да, sic friatur crustum dulce.

— Знаеш латински?! — учуди се Том, който тъкмо се изкачваше на върха на Дун И. — „Така се разтрошава бисквитката“ 12 12 Псевдолатински фразеологизъм, измислен от американския хуморист Хенри Биърл, означаваш „Такъв е животът“. — Б.пр. , нали? — Обърна се към Катлийн. — За какво става дума?

Камерън срещна погледа й за миг, после се извърна.

По време на последвалото мълчание О’Брайън първо се вторачи в археоложката, след това в Джейми и после пак в нея.

— Нося ви лоша новина — съобщи накрая. — Макгрегър е изчезнал.

Катлийн го зяпна.

— Как така „изчезнал“?

— Сестра му го обявила за изчезнал вчера сутринта. Охранителят в лабораторията „Брайтън“ казал на полицията, че завчера към единайсет и половина Иън заминал с някакъв американски професор, Питър Янус. И оттогава никой не е чувал нищо за него. Няма данни за злополука. Търсили са го във всички болници. Нищо. Все едно е изчезнал от лицето на земята. И, Кат, според сестрата на Иън този Янус се представил за твой приятел.

— Не познавам никакъв Питър Янус. Защо някой ще… Да не смяташ, че има нещо общо с книгата на монаха?

— Да, по дяволите! — възкликна Том. — Първо изкопаваме този проклет кодекс, а после някакво копеле се представя за твой приятел и отвежда Иън! И оттогава никой не го е виждал. Ти как мислиш?

— Кат — обади се Джейми. — Разкажи ми за вашето откритие.

Катлийн погледна колегата си и той кимна и каза:

— Давай. И без това някой от екипа вече е издрънкал за находката на „Лъндън Таймс“. А сега, след изчезването — не дай боже да е нещо по-страшно! — на Иън, бъди сигурна, че проклетата преса ще ни се изтресе на прага. — О’Брайън погледна Камерън. — За известно време обаче си мълчи за онова, което ще ти разкаже, докато не разберем какво става. Нали?

Пилотът го потупа по рамото.

— Ще гледам да оправдая доверието ви.

Катлийн слушаше Джейми, който разказваше на Том и Ема как ловил пъстърва на изкуствена муха на река Беларт на остров Мъл. Басовият му глас, топлината на огъня…

Може би се дължеше на вечерята с печен еленски бут в бъзов сос и няколко чаши пино ноар, но за пръв път от много отдавна се чувстваше наистина отпусната. Тревогата й от изчезването на Иън, неприятната седмица с мъжа й и дори тази проклета книга, която бяха открили — всичко това беше отстъпило на заден план в ума й. Задоволяваше се да наблюдава Камерън, който мяташе въображаемата си въдица насам-натам… насам-натам…

— Катлийн?

— Моля? Извинявам се — тихо каза тя. — Сигурно съм се замечтала.

Джейми се наведе към нея.

— Мечтите са единственото, което си е само твое, Кат. — Усмихна се дяволито и сините му очи заискриха. — Затова ги пази грижливо. Кой знае, може някой ден да се сбъднат.

Археоложката се изчерви. Проследи погледа на Камерън към бумтящата камина и още по-силно усети топлината на горящия торф.

— Искам да ви попитам нещо — каза Джейми и отново се обърна към сътрапезниците си. Нави ръкавите на полото си и скръсти ръце. — Защо не прочетохте оная проклета книга до края, за да видите колко напред в бъдещето стига?

Изненадана от въпроса, Катлийн погледна О’Брайън за подкрепа. Том само взе вилицата си и започна да човърка един картоф в чинията си.

Тя насочи вниманието си към пилота.

— Ами… не бяхме сигурни докъде във времето… и… — Катлийн впери очи в О’Брайън. — Стига си мъчил този картоф и ми помогни!

Келнерката донесе на Том уиски и той умолително вдигна поглед към нея.

— Спаси ме от тези инквизитори, ангел мой.

Момичето се засмя, отметна кестенявата си коса от раменете си и попита другите:

— Още нещо за пиене?

— По още едно, уважаеми дами? — предложи пилотът на Катлийн и Ема.

— Естествено — изкикоти се червенокосата геоложка.

Катлийн също се усмихна.

— Какво облекчение!

След като сервитьорката се отдалечи, О’Брайън каза:

— Виж, Джейми, пророчествата на монаха започват от осемстотин и шеста година и се оказаха абсолютно верни до там, докъдето сме стигнали. Затова, струва ми се, можем да приемем, че и останалите са също толкова точни. Ами ако, да речем, предсказва епидемия, която ще изтреби всички на земята през две хиляди и двестната година?… — Изгълта уискито и избърса уста с ръка. — Не искам да чета такова нещо.

— Защо, за бога? — възкликна Камерън. — Ако знаем, че ще има епидемия, и ни е известно точното време, сигурно ще можем да я предотвратим.