Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Но щом във Ватикана вече са знаели, че книгата някой ден ще бъде открита, защо не са пратили някой на Йона да я намери?

— Църквата е пращала няколко експедиции през годините, обаче не са имали представа къде да търсят. Островът не е много голям, но площта му е достатъчна — над осем хиляди декара. А когато тайно търсиш книга, скрита неизвестно къде на толкова голям остров…

— Последното организирано от Ватикана издирване на дяволската книга е по нареждане на папа Лъв Тринайсети през хиляда осемстотин деветдесет и седма. Тогава Църквата за пръв път пратила голям екип. Папа Лъв използвал поклонението по случай тринайсет вековната годишнина от смъртта на свети Колумба и тълпите поклонници за прикритие и екипът успял да проведе най-мащабното издирване.

— Памфили поклати глава и въздъхна. — И подобно на предишните експедиции, тази също се провалила… После във Ватикана променили стратегията си — вместо да търсят книгата, решили да се доберат до нея и да я унищожат след нейното откриване. В доказателството на епископ Малх се съобщава къде и кога ще бъде намерена, както и от кого. И Църквата зачакала.

Касиди хвана ръката на кардинала с две ръце.

— Пами, ние двамата сме първи приятели от малки, когато крадяхме ябълки от сергията на господин Зефирос. Никога не съм се съмнявал в тебе, обаче това, което ми разправяш сега, е толкова…

Памфили рязко отдръпна ръката си.

— Видението на монаха и книгата, в която го е описал, са пратени от самия Луцифер, Дани! Не разбираш ли? Книгата на Броихан е открита, за да унищожи Църквата, а после и света, какъвто още отначало е бил планът на Сатаната. — Очите му се насълзиха. — Помогни ми, моля те. Светата ни Църква е Божият дом на тази земя. Вече нищо друго няма значение. Без нея… ще…

— С какво мога да помогна, Пами?

Кардиналът постави длани върху раменете на Касиди.

— Стани Воин на кръста, стари приятелю. Ти си един от най-богатите хора в Америка и сме ти благодарни за всички дарове за Римската църква през годините. Но най-голямата услуга, която можеш да направиш на Бог, Църквата и своя най-добър приятел, е да използваш богатството и властта си, за да се добереш до тази дяволска книга. Направи каквото е нужно. Дани, за да намериш книгата с виденията на Броихан преди някой да научи за проклятието, което съдържа тя.

Катлийн вдигна поглед от окулярите на микроскопа и зяпна приятеля си. Устните й се раздвижиха, но от гърлото й не се откъснаха думи.

— Сега разбираш ли? — попита Том О’Брайън.

— Не е възможно. Това са…

— Глупости ли?

— Да! — заяви тя. — Точно така — мистериозни глупости.

— Виж резултатите от анализите на Иън. Прочети отчета от лабораторията „Брайтън“. Той е на мнение… И не забравяй, Кат, че Иън е световен авторитет в областта на палеографията. Той е на мнение, че книгата е автентична. — Професорът посочи кодекса. — Хайде, чети нататък.

Катлийн отново се наведе над окулярите и прочете още един откъс. След като набързо провери някои думи в келтския си речник, преведе наум хиберно-латинския текст.

милиони ще погинат петстотин

четирийсет и една години след като напиша тия

слова понеже черна чума ще помете

земята и черна сянка

ще плъзне от рим към леденото царство

на севера…

— Мили боже! — възкликна археоложката. — Той споменава за Черната смърт.

— Бубонната чума поразила Европа към хиляда триста четирийсет и седма година — каза О’Брайън. — Броихан е улучил десетката.

Катлийн прелисти още няколко страници, спусна показалката и избра наслуки друг откъс.

през седемстотин осемдесет и петата

година след черната нощ на моята смърт

негово светейшество григорий четиринайсети

ще отлъчи

краля френски анри четвърти

Тя дълбоко си пое дъх и понечи да се изправи, но краката й трепереха и не я държаха.

— Божичко, Томи! Колко напред в бъдещето стигат тези предсказания?

— Честно казано… не съм… не съм сигурен. — Той вдигна очи и срещна погледа й. — Ти винаги си била куражлия. Просто отвори в края на книгата и виж докъде продължава пътешествието на Броихан във времето.

Леко задъхана, археоложката обърна в края на дебелия том, погледна през окулярите и прочете:

хиляда триста трийсет

и осем години след като напиша тия

слова…

Катлийн отмести рамото на микроскопа и няколко секунди остана неподвижна, за да събере мислите си. Все още прекалено потресена, за да пресметне наум, тя взе един калкулатор и въведе цифрите.