Ричард Чайлд - Ръката на пророка

В този момент на вратата се почука и в залата влезе Ема Милър.

— Здрасти, Кат. Добре дошла. Чух, че си долетяла с…

— Кат преведе няколко откъса, Ема — прекъсна я Том. — Тя знае.

Усмивката на геоложката се стопи.

— Изумително, нали?

— Прекалено изумително — отвърна Катлийн. — Ти как смяташ, Ема? Това е измама. Нали?

— Не, не смятам така. — Червенокосата хубавица се позагърна във велурения си блейзър, сякаш изведнъж й беше станало студено. — Знам, шантаво е, обаче според мен… Не, сигурна съм, че книгата е автентична.

Катлийн погледна първо нея, после отново Том.

— И двамата явно говорите сериозно. Така де…

— Разкажи й, Ема. — О’Брайън скочи от перваза. — Опиши й заключенията си.

— Всичко е описано в доклада ми. — Ема посочи папката на масата. — Но накратко, пещерата, в която открихме кодекса, беше запълнена със седимент. Аз анализирах плътността на ненарушените подзолисти почви и стигнах до извода, че пълнителят определено е от антропогенен произход. Върху отвора на затрупаната пещера имаше много по-дебел пласт, който се оказа свлачищна маса.

Катлийн сви рамене.

— И какво от това?

— Проучих я и направих поленов анализ — отвърна геоложката. — Резултатите са представени като хистограма.

Ема свали очилата си с телени рамки и ги избърса с долния край на синкаво зеления си пуловер.

— Установих наличие на сезонна растителност в продължение на около петстотин години. — Тя впери смарагдово зелените си очи в научната ръководителка на разкопките. — И освен това, Кат, свлачищният пласт е под „Сейнт Годрик“. Параклисът е построен върху свлачището.

— Какво?!

— Точно така, скъпа — обади се професорът. — От църковните кондики ни е известно, че „Сейнт Годрик“ е осветен през хиляда триста и петнайсета. — Той се наведе напред. — Извади петстотин от хиляда триста и петнайсет и оттам си на една крачка от осемстотин и шеста.

— Аз наистина съм убедена в категоричността на резултатите, Катлийн — заяви Ема. — Кодексът трябва да е написан преди хилядната година. При това само въз основа на геологическите данни.

Последва дълго мълчание.

— Добре, открихте ли нещо друго? — попита Катлийн накрая.

О’Брайън отиде при старото дървено бюро в ъгъла и взе от него една кафява папка.

— Това е докладът на Иън с всички потвърждаващи факти. Освен за радиовъглеродното датиране в лабораторията „Брайтън“ той се е обърнал към специалисти от Лондонския университет и Кеймбридж, които са работили денонощно. Казвам ти, свършил е страхотна работа. Успял е да привлече даже доктор Люсиен Гъслър от Британския музей.

— Експертът по кодексите ли?

— Най-добрият на света. Гъслър подробно анализира изработката на книгата. Да, не я е проучил лично, обаче Майкълсън й направи най-малко сто снимки, с и без микроскопа. Иън ги е занесъл на Гъслър, наред с всички други данни.

— Въз основа на фотографиите и резултатите от тестовете Гъслър категорично смята, че кодексът е автентичен. Той знае хиберно-латински и достатъчно се е запознал със снимките, за да разбере фантастичния характер на този паметник, но въпреки това дава такова заключение. Както и Иън. — Том посочи геоложката и се усмихна. — И нашата прелестна Ема. Всички стигат до еднакво заключение: автентичен е.

Потупа друга книга, която лежеше на масата.

— Това е кодекс с евангелия. В лошо състояние е. Повреден е от дим, сигурно при викингското нашествие през осемстотин и шеста. Тези неща… — Професорът махна с ръка към частично стопен реликварий от сребро и злато, мастилница от слонова кост, къс пемза, кръст от бронз и злато, керамичен съд и ножче с дръжка от еленов рог. — Всички те са запазени, защото ги открихме в същата пещера, само че не в нишата, където беше книгата. Тези артефакти бяха грижливо положени около скелета, който намерихме — тленните останки на Броихан, предполагам.

— Какво?! — ахна Катлийн. — Скелет ли?

Том се усмихна многозначително.

— Да. Аз всъщност не съм ти разказал подробностите за самия археологически обект, нали така? Ти участва в разкопките около „Сейнт Годрик“, но ние открихме входа на пещерата под параклиса по време на твоето отсъствие. Стана по чиста случайност…

— А скелетът? — Тя скръсти ръце и тропна с крак. — Скелетът?!

О’Брайън погледна Ема и извъртя очи.

— Шефката никога не е била от търпеливите.

— Доктор О’Брайън — намръщи се Катлийн. — Ако обичате.

Том се ухили.

— Това ще ти хареса, Кат: главата му е била отрязана, но черепът и скелетът бяха грижливо положени в анатомичен ред.