Саймон Бекетт - Кървави белези

През цялото време си напомням, че става въпрос просто за една вечеря.

Лулу е изгонена на двора. Върти се с надежда пред вратата на кухнята, подскача към мен, когато приближавам, но вниманието й е насочено към това да се вмъкне вътре. Прозорците са отворени и от тях се носи миризма на печено месо. Вдигам ръка, усещам, че се колебая, но после почуквам.

Гретхен отваря. Отдръпва се, за да вляза, но решително препречва пътя на кучето, което се опитва да се шмугне.

— Не, Лулу!

В кухнята е топло и влажно от готвенето. Тенджерите къкрят върху старата печка. Матилде разбърква нещо в една от тях с бързи движения. Усмихва ми се едва забележимо.

— Сядай.

Отивам до масата, на която са подредени прибори за четирима, и дръпвам един от столовете.

— Това е столът на татко — казва Гретхен.

Тя се върти около масата, докато аз се премествам на друг стол. Освен снощното ми предупреждение да остане в къщата, не сме разговаряли от истеричната криза — не знам как по друг начин да го нарека — пред плевнята. Сега в поведението й няма и следа от неудобство или от враждебност. Държи се така, сякаш не се е случило нищо.

— Питай го дали би искал аперитив — нарежда й Матилде.

— Знам, точно това щях да направя — отговаря тя рязко и се обръща неловко към мен. — Искаш ли аперитив?

— Не е лоша идея.

Ще трябва да пийна нещо, за да мога да издържа до края на вечерта — и без това вече съм твърде нервен. Очаквам Гретхен да ми каже какво предлага, но вместо това тя се обръща въпросително към сестра си. Матилде не отделя поглед от тенджерите.

— Има пастис 4 4 Типично френска силно алкохолна анасонова напитка. — Б.пр. .

Чакам, но изглежда, това е всичко.

— Звучи добре.

Арно влиза точно в момента, в който тя вади бутилката от шкафа. Носи на ръце Мишел, който изглежда сънлив и раздразнителен.

— Какво е това? — пита той, когато я вижда.

Гретхен спира с ръка на капачката.

— Матилде каза да му сипя аперитив.

Арно за първи път поглежда към мен. Сигурен съм, че ще й каже да прибере бутилката, но той само свива рамене.

— Щом иска да се трови с това, негова си работа.

Гретхен сипва доста голяма доза в една малка чаша и пълни друга с вода. Поставя и двете на масата пред мен. Благодаря й с усмивка и наливам малко вода в прозрачната кехлибарена течност. Образува се облак и съдържанието на чашата се замъглява. Отпивам и усещам как алкохолът затопля гърлото ми.

Арно ме наблюдава, докато оставям чашата на масата.

— Истинска отрова — повтаря той.

Вдигам чашата като за тост, правя го с насмешка. Не знам дали е отрова, или не, но вкусът е по-добър от този на неговото вино. Мишел започва раздразнено да се върти. Арно го подхвърля нагоре-надолу.

— Хей, хей, не прави така, ясно?

— Би трябвало вече да е в леглото — казва Матилде и вдига поглед от тенджерата, в която бърка нещо.

— Не искаше да си ляга.

— Уморен е, ако го сложиш в леглото, той…

— Казах, че не искаше да си ляга.

Изведнъж настъпва тишина. Единственият звук, който се чува в кухнята, идва откъм врящата тенджера. Матилде остава с наведена глава. Бузите й може и да са се зачервили от горещината на печката, но преди малко не бяха червени. Арно я поглежда настойчиво и след това подава Мишел на Гретхен.

— Вземи го. Трябва да го преоблечеш.

— Но, татко…

— Прави каквото ти казвам.

Матилде оставя лъжицата.

— Аз ще го взема.

— Ти готвиш. Гретхен може да го направи.

— Предпочитам…

Арно вдига пръст и й дава знак да замълчи, след това насочва пръста си към нея като цев на пушка, държи го така, докато тя навежда глава и се връща обратно към тенджерата. След това прави знак на Гретхен.

— Отивай.

Гретхен изхвърча от кухнята с детето. Арно бавно отива до печката и подушва врящите тенджери. Взема лъжицата от ръката на Матилде и опитва соса.

— Още пипер.

Тя послушно слага още пипер, а той сяда до масата, като се отпуска на стола с въздишка, която повече прилича на грухтене. Разбира се, на неговия стол.

— Виждам, че горната част на къщата е почти готова — казва той, след като се е настанил.

Отпивам глътка пастис.

— Почти.

— Колко смяташ, че ще ти отнеме да довършиш останалото?

Оставям чашата на масата. Не искам да мисля за бъдещето.

— От тази стена ли? Не знам. Може би няколко седмици. Защо?

— Просто искам да знам.

Докато говорим, Матилде отмества тенджерата от котлона и тихо се измъква навън. Дори и да го е забелязал, Арно не възразява. Взема отворената бутилка вино, която стои на масата, и си налива една чаша. Отпива и прави гримаса. До бутилката има кошничка с хляб. Отчупва парче и започва да го дъвче, докато пие.