Саймон Бекетт - Кървави белези

Здесь есть возможность читать онлайн «Саймон Бекетт - Кървави белези» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Софтпрес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кървави белези: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кървави белези»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майсторът на трилъра се завръща с история, която сграбчва. Като челюстите на капан!
„Трябва да се махна от колата…
Да избягам далеч от кръвта…
Да навляза навътре в гората…“
Правя крачка напред и нещо захапва крака ми. Болката ме поваля на колене. Чифт черни полукръгли зъбци са стиснали лявото ми стъпало.
Шон бяга. Бяга от Лондон, от спомените, от изцапаната с кръв кола, която е оставил някъде във Франция. Но острите челюсти на капан захапват крака му и слагат край на бягството. Спасяват го две сестри. Фермата, в която живеят, е уединена и тиха. Идеалното убежище. Шон решава да остане и… капанът щраква отново, този път невидим. Всички тук пазят тайни, надрали живота им като кървави белези…
Написан брилянтно, първият самостоятелен роман на Бекет след Хрониките на Дейвид Хънтър е класически трилър, който ще ви грабне още от първата страница и ще ви държи в напрежение до неочаквания финален обрат.

Кървави белези — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кървави белези», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Здрасти, Шон — каза ми той. — Не съм те виждал напоследък. Какво става с теб?

Тогава осъзнах, че той изобщо не знае, че съм напускал Англия. Хората си имат свой собствен живот и е много суетно да мислим, че играем някаква значителна роля в него.

— Купи ли си билети за сезона на „Новата вълна“ в „Барбикан“? — попита Калъм.

Изглеждаше много изненадан, когато му казах, че дори не знам за това. Едно време щях да се втурна за билети като луд, но сега изобщо не реагирах на новината. Замислих се и осъзнах, че изобщо не съм ходил на кино и не съм гледал нито един филм, откакто се върнах. Решението дори не беше съзнателно, просто имах да правя по-важни неща.

Клоуи би го оценила.

След цялото притеснение и всичко, което си бях представял, самият процес беше почти разочароващ. Известно време се говореше, че ще ме обвинят в непредумишлено убийство, но после това тихичко отпадна. Досието на Джулс, което бе изпъстрено с насилие и наркотици, както и отношението му към Клоуи, натежаха в моя полза. Дори фактът, че на практика бях откраднал колата му, бе счетен за твърде неясен, за да му се обърне внимание. Бягството ми от страната беше в мой ущърб, но адвокатът ми твърдеше, че съм го направил при самозащита и съм имал всички основания да се страхувам за живота си. А относно това, че ми е отнело повече от обичайното, за да се предам… Е, за това имаше смекчаващи вината обстоятелства.

Признаха ме за виновен за това, че не съм съобщил за инцидента, както и за това, че съм напуснал местопроизшествието. Получих шестмесечна условна присъда с изпитателен срок от две години.

Бях свободен човек.

* * *

Останах в Лондон само колкото да си подам предизвестието за напускане и да се сбогувам с един-двама приятели. После си тръгнах. Нямаше какво повече да ме задържа там, а и имах недовършена работа, за която трябваше да се погрижа.

И ето ме тук.

Отивам към къщата, подхлъзвайки се леко по мокрия калдъръм. Вратата на килера е затворена. Дъждът се стича по скелето и капе върху мен, докато стоя навън с внезапната убеденост, че вратата е заключена. Но не е така — там няма нищо, което някой би пожелал да открадне. Изкривената врата изскърцва и неохотно се отваря. Вътре ми се струва по-тъмно от всякога, сивкавата дневна светлина, която навлиза откъм двора, едва успява да освети вътрешността на помещението. Червеният гащеризон го няма, но всичко друго е така, както съм го оставил. Отивам при торбите с пясък. Една от тях е малко встрани от останалите, но не толкова, че да прави впечатление. Оставям раницата си на земята, навивам ръкава си и бъркам във влажния пясък чак до лакътя. В началото започвам да ровя бавно, но когато не откривам нищо, нетърпението ми нараства. Пъхам ръка по-дълбоко и част от пясъка се посипва по пода. Точно когато съм напълно убеден, че вътре няма нищо, пръстите ми докосват нещо твърдо. Измъквам го навън.

Пакетът изглежда точно така, както когато го оставих тук, в онзи следобед след посещението на полицията. Не споменах за него, когато разказах историята пред следователите, не че се гордея с този факт. Но дори и да бяха повярвали, че не съм знаел какво има в багажника на колата на Джулс, щеше да е трудно да обясня защо съм задържал пакета.

Дори аз самият не съм сигурен, че знам причината.

По онова време ми се стори, че килерът е подходящо скривалище, но не очаквах, че пакетът ще престои тук толкова дълго. Оттогава почти не бе минал ден, в който да не ме безпокои мисълта, че някой ще го открие, че килерът ще бъде претърсен и изпразнен. Но тревогите ми са били напразни.

Матилде запази тайната ми, също както аз запазих нейната.

Новината за убийството на Луи и смъртта на Гретхен бе по-срещната с огромно възмущение от жителите на града. Но докато фактите около трагедията скоро станаха широко известни, не може да се каже същото за истината, която се крие зад тях. В нощта на трагедията, преди да тръгна от фермата, за да извикам полиция и линейка, Матилде ме помоли да не разкривам, че тя е майка на Гретхен.

— Обещай ми! — настоя тя с изопнато от мъка лице. — Обещай ми, че няма да им кажеш нищо!

Тогава не исках да я изслушам. Не разбирах какво може да спечели, ако продължава да мълчи, а мисълта, че прикривам Арно, ме отвращаваше. Но Матилде стискаше ръката ми, а сивите й очи горяха.

— Не е заради мен, а заради Мишел. Моля те!

Тогава разбрах. Във всичко, което някога е правила, най-важни за нея винаги са били децата й. На сина й ще му е достатъчно трудно да расте с позора, че майка му и дядо му са убийци, и без да му се лепва още по-страшно клеймо. Не можех да я обвиня, че иска да му го спести. А може би имаше и друга причина за молбата й. Ако излезеше наяве кои са родителите на Гретхен, бащата на Мишел съвсем логично също би бил поставен под въпрос. Матилде ми беше казала, че е син на Луи, но не съм убеден, че би искала твърдението й да бъде подложено на проверка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кървави белези»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кървави белези» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Саймон Бекетт - Химия смерти
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Зов из могилы
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Шепот мертвых
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Увековечено костями
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Опасни пътища
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Шепот мертвых [litres]
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Мъртви води
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Гробовни тайни
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Множественные ушибы
Саймон Бекетт
Саймон Бекетт - Мертвые не лгут
Саймон Бекетт
Отзывы о книге «Кървави белези»

Обсуждение, отзывы о книге «Кървави белези» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x