Брэд Тор - Черният списък

После насочи вниманието си към елементарната система за видеонаблюдение на хотела. Наля си малка чаша еспресо от термоса, който си носеше, отпи глътка и разгледа записите.

Всички камери бяха поставени точно там, където очакваше — във фоайето, на товарната рампа, на всички етажи в гаража и прочее. Всички записи се прожектираха върху екраните на два евтини видеорекордера в офиса на охраната. Доколкото разбра, пазеха записите една седмица и после ги изчистваха, вероятно след като ги запишат на постоянен носител — диск или някакво друго подвижно запаметяващо устройство. Нямаше значение. Една седмица му беше напълно достатъчна.

Известно време наблюдава екраните в реално време, а после се включи в архива на видеорекордерите и разгледа записите от същия ден. До срещата с Каролайн имаше много време, не беше необходимо да бърза. Търсеше нещо необичайно; нещо, което да му подскаже, че са му заложили капан.

Когато разгледа всичко записано от днешния ден, се върна на вчерашния и особено зорко проследи кой идва в хотела и кой си отива. Някои гости привлякоха вниманието му — предимно охранители, придружаващи богати дами, дошли да обядват с приятелките си — но нищо не го разтревожи. Поолекна му.

За да се подсигури, Никълъс разгледа заснетото и отпреди два дни. Доволен от видяното, премина към следващата фаза.

Вече всеки бизнес работеше с компютри и „Каса де Палмас“ беше типичен пример за това. Никълъс локализира компютъра на мениджъра на личния състав и разбра кой охранител ще бъде дежурен вечерта и кога за последно не е бил на смяна. Така успя да избере видеозапис от гаража, който да му послужи за уловка.

Изолира част от паметта на видеорекордера и копира записа отпреди две вечери. Оставаше му само да изтрие датата и да се увери, че когато подмяната сработи, всичко ще е синхронизирано. Нямаше да е уместно охранителят да дежури нощем, а фалшивият запис от гаража да го показва на дневна светлина.

Задачата беше досадна, но лесна. Скоро Никълъс си изгради виртуална мантия-невидимка, която да скрие гаража. Охранителят в офиса на хотела щеше да наблюдава запис отпреди две нощи, а Никълъс щеше да следи реалните записи от камерите в гаража. Седнал в автомобила си на последния етаж, щеше да вижда кой влиза и кой излиза от гаража и същевременно да разполага с достъп до всички други хотелски камери. Това му осигуряваше жизненоважно предимство.

Провери колко е часът и огледа новодошлите в хотела. Автобусът на „Каса де Палмас“ беше стоварил поредните гости, вероятно от летището, а няколко скъпи коли бяха докарали група привлекателни, изискано облечени жени. Те очевидно се познаваха и се бяха насочили към бара.

Наблюдавайки как върволица тъмнокоси латиноамериканки влизат в хотела, Никълъс осъзна, че всъщност няма представа какво търси. Дали Каролайн изглеждаше точно като последния път, когато я видя, или съвсем различно? Жените променяха с удивителна лекота външността си. Възможно бе сега да е блондинка или да е точно копие на жените, които бе проследил да влизат в хотела през последния половин час.

Когато завладя хотелската система за наблюдение, се почувства всесилен, но сега, осъзнал, че е в неведение какво търси, се разтревожи отново.

Размисли дали да не си налее още една чаша еспресо, но се отказа. И без друго беше достатъчно напрегнат. Нареди си да се съсредоточи и продължи да оглежда лицата, подвизаващи се в „Каса де Палмас“. Никое не приличаше на Каролайн Ромеро. Ако Каролайн беше тук, щеше да я разпознае.

Наблюдава записите още четирийсет и пет минути, докато стана време да заеме позиция. Извади пистолета си от жабката, остави го в скута си и го покри със сакото. Часът бе ударил.

Излезе от паркинга на заден ход и насочи колата към улицата. Преди да се включи в движението, изпрати фалшивия запис на мониторите в офиса на охраната. За миг екраните се покриха със снежинки и после картината се проясни. Ако охранителят не попълваше документи и не пишеше съобщения на мобилния си телефон, а наблюдаваше мониторите, щеше да си го обясни с токов удар. Стига да не забележеше, че пиколата, поемащи колите пред хотела, не вкарват същите коли в гаража, всичко щеше да е наред.

Никълъс не се страхуваше от охранителя. Заливаше го достатъчно видеоматериал и едва ли щеше да се задълбочава в несъответствията между отделните записи. Освен това в служебното му досие бе отбелязано, че е двайсет и осем годишен ерген. Пред входа на хотела непрекъснато паркираха ниски спортни коли, от които слизаха красиви жени в минирокли — беше очевидно накъде ще е насочено вниманието му.