Брэд Тор - Черният списък

Вече бил мъртъв емоционално и щял да умре и физически, но местният свещеник го открил. Свещеникът на малкия остров бил грубоват, но състрадателен човек и успял да измъкне Пейо от лапите на смъртта. „Бог има други планове за теб“ — казал му и когато дошло време Пейо да реши дали да се върне в Мадрид и да сглоби отново парченцата от съсипания си живот, Бог му проговорил и той научил какви са плановете му.

Малко след като се запознали, Пейо доверил на Харват, че не съжалява толкова за стореното — за жестоките разпити, за изтезанията, за екзекуциите на заловените терористи. Обяснил му, че се е покаял и в крайна сметка Бог ще го съди. Споделил, че си е простил дори за това, че не е успял да предотврати атентата, отнел живота на съпругата му. Най-много съжалявал, че не са си родили деца. Ако имали деца, дори само едно, животът му сигурно щял да се стече по различен начин в онези дни и месеци след смъртта на Алисия.

На Харват не му се вярваше. Всеки мъж, особено човек като Пейо, би постъпил по същия начин. Би преследвал и убил убийците на съпругата си. Той обаче беше разбрал, че често думите на Пейо — свещеник или не — не съответстват на делата му. И макар да умееше да разгадава подбудите на хората, недоумяваше дали свещеникът споделя с него заради общата им кариера, или защото го смята за душа, която се нуждае от спасение.

Свидетелство за противоречивата същност на Пейо бе и човекът, който ги запозна — Никълъс или Трола, както го наричаха всички.

Пейо и Никълъс се срещнали в сиропиталище в Беларус. Никълъс бил един от благодетелите, а свещеникът се грижел за изоставените деца, повечето от които носели клеймото на Чернобил. Докато работели заедно, двамата мъже създали необичайна, но силна връзка.

Тази връзка беше толкова силна, че когато на Никълъс му потрябваше сигурно укритие, той се обръщаше към Пейо, точно както Харват беше направил.

Пейо живееше на два часа и половина път по-навътре в планините, в уединен манастир, посветен на Свети Франсис Хавиер. Командирът на ЕТА му беше приятел от детството и укрепеното му ранчо служеше като базов лагер и като подстъп към манастира.

На Харват му беше трудно да повярва, че с Пейо са се запознали преди по-малко от година благодарение на Никълъс, към когото и двамата бяха дълбоко привързани.

Същият човек беше върнал Пейо към някогашния му живот, макар Харват да подозираше, че свещеникът не се е противил твърде енергично.

Беше участвал в съвместна операция с Пейо и знаеше как работи. Беше добър, с непогрешими инстинкти. Действаше толкова сърцато и вещо, че Харват тайно се питаше дали ще успее да остане свещеник, или Бог има нови планове за него.

Божиите планове обаче не бяха грижа на Харват. Той се нуждаеше от Пейо, а това означаваше, че трябва да му се довери.

Посегна към чашата си с кафе, търсейки точните думи, и започна да разказва на свещеника.

Падре Пейо стана от масата само веднъж — да вземе пепелник — и махна на Харват да продължава да говори. Когато приключи, свещеникът издиша облак дим и се облегна назад.

— Съжалявам искрено, че си изгубил колежката си — каза. — Ще се моля за нея, както и за мъжете, които си бил принуден да убиеш.

Представата как Пейо се моли за убийците на Райли не се понрави на Харват, но той си замълча.

— Какво друго да направя за теб — продължи свещеникът, — освен да ти осигуря убежище? Искаш, предполагам, да се свържеш с началниците си?

— Да.

— Предвид обстоятелствата да използваш телефон, още повече оттук, е невъзможно.

— Определено — съгласи се Харват. — Твърде лесно ще проследят обаждането. През компютър обаче мога да използвам заобиколни трасета, за да изглежда, че съм на съвсем друго място. Има ли тук компютър?

— Има. Ще говоря с домакина ти и ще се видим пак.

След двайсет минути Харват седеше в главната къща пред малък лаптоп. След като остави дълга дигитална диря през сървъри в множество държави, той влезе в Скайп. Натисна иконката на Рийд Карлтън от списъка си с контакти и написа съобщение на Стареца, за да го уведоми, че се е укрил и Райли е убита: „На път съм. Спътничката ми не успя да дойде.“

Това беше достатъчно. Карлтън почти не се отделяше от компютъра. Общуваше с хората си или чрез компютъра, или по смартфона. Харват изпрати съобщението и зачака. След четирийсет и пет минути все още чакаше.

Символът на Стареца показваше, че е онлайн, но отговор нямаше. Единственото възможно обяснение беше, че е на важна среща, но предвид часовата разлика предположението не изглеждаше логично. Колкото и да ме му харесваше, нямаше друг избор, освен да продължи да чака.