Брэд Тор - Черният списък

Щом изчезна от погледа му, той изкачи стълбите с кучетата и влезе в къщата за гости. Кучетата бяха гладни, но първо искаше да провери оборудването си. Нямаше основание да подозира Маги, но нямаше причина и да й се доверява. Беше приятна жена, но през годините не една привлекателна жена се бе опитвала да забие нож в гърба му.

Отиде в главната спалня и прегледа багажа си. Всички куфари бяха заключени и изглеждаха непокътнати.

Той разопакова два, извади сателитната си антена и включи лаптопа. Докато чакаше машините да установят връзка, нахрани и напои кучетата. Когато приключи, беше готов да поработи онлайн.

Седна до масата в дневната и влезе в сайта, който Каролайн Ромеро използваше. Беше й оставил съобщение, че е пристигнал в Тексас. Отговорът го очакваше: „Тази вечер. 20:00. Каса де Палмас. Макалън. Закрит паркинг. Последен етаж. Благодаря за помощта.“

Предишният зов за помощ на Каролайн съдържаше съкровена информация, неща, които само те двамата знаеха, и той не се усъмни, че посланието е от нея и наистина я грози беда.

Прииска му се да я спаси незабавно, да я отведе на сигурно място, но трябваше да внимава. Не биваше да й казва за ранчото и къде е отседнал. Поне засега. Много време беше изтекло, откакто се срещнаха за последен път. Нищо чудно всичко да се е променило. Освен това имаше чувството, че нещо не е наред. Да се видят на обществено място беше по-добър вариант.

Допадаше му идеята да се срещнат на място, където няма да се налага да излиза от колата. Почувства се по-уверен, че пътуването до Макалън ще мине благополучие.

Проучи набързо „Каса де Палмас“. Научи, че е тризвезден хотел в центъра на града. Разгледа внимателно сателитната снимка на сградата и околността. Щом се запозна с разположението, започна да планира маршрути до и от хотела, както и вероятни места за засада. Не приемаше нищо за чиста монета.

Макалън, Тексас се намираше само на девет километра от американско-мексиканската граница, в опасна близост с гангстерския мексикански град Рейноса. Никълъс беше извършвал и кражби, и продажби на информация на най-жестоките мексикански престъпни групировки. Представяше си милиони сценарии, всичките злополучни. Беше взел мерки, в случай че срещата в „Каса де Палмас“ се окаже клопка, за да го примамят отвъд границата, където го очаква злощастен край.

Заради размерите му дори оръжия, предвидени за деца, обикновено бяха прекалено големи и тежки за него, а и стреляха с малокалибрени куршуми, които нямаха достатъчно ударна сила. За да поправи тази несправедливост, Никълъс си беше поръчал снаряжение от най-добрите майстори на оръжие и инженери в света.

Любимият му пистолет беше 45-калибров с миниатюрен приклад и източена цев, за да се намали откатът на оръжието. Въпреки находчивия дизайн той контролираше трудно пистолета и с мъка успяваше да се прицели втори път в мишената. Независимо от това оръжието беше невероятно — мощно и същевременно точно.

Понеже Никълъс никога не се разделяше и с някои други приспособления, да натовари колата му отне доста време. Ако не успееше да се върне в ранчото, ако се наложеше да бяга или ако се случеха милион неприятности, искаше да е готов. От най-крехка възраст беше научил, че няма кой да се погрижи за него и той е длъжен да се грижи за себе си. За да оцелее, трябваше да обмисля всичко и да бъде възможно най-подготвен. Проблемът обаче бе, че никой не може да е подготвен за всичко.

Никълъс обаче не беше дошъл чак дотук, за да позволи съмненията да ги парализират. Беше дошъл да върне услуга.

Щом натовари цялото си оборудване, той остави кучетата да потичат няколко минути и им нареди да влязат в колата. Затвори задния капак и се качи отпред.

Белоопашат сокол се рееше в небето, когато той прекоси ранчото с колата и се насочи по шосето на юг към Макалън.

Охранителният екип на Найт нямаше да му откаже помощ, но Никълъс реши да не се възползва от услугите му. Въпросът беше личен. Винаги се стараеше да не въвлича странични хора в делата си. Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре.

Каролайн не го беше помолила изрично да дойде сам, но съобщението й звучеше недвусмислено. Тя беше в беда и не искаше друг да разбира, че се е свързала с него. Разбираше я. Все пак имаше кучетата си и няколко скрити коза за всеки случай.

Докато караше, го налегнаха противоречиви чувства. Тревога, естествено. Винаги я усещаше, когато напускаше познатите територии. И вълнение. Отдавна не беше виждал Каролайн. Тя беше не само изключително умна, но и красива, и както преди онази хакерска конференция преди години, той се преоблича няколко пъти, докато реши какво да сложи за срещата.