Брэд Тор - Черният списък

Жената видя Харват, изкрещя и придърпа чаршафа, оставяйки продавача на тютюн чисто гол.

Преди да успее да намери нещо, с което да се прикрие, той зърна пистолета в ръката на Харват и по лицето му вместо гняв се изписа страх. Нареди на жената на испански да млъкне:

— Callate. Cierra la boca!

Посочи завивката на леглото и попита дали може да се завие. Харват кимна и каза:

— Добре. Но бавно.

— Англичанин? Американец? — попита продавачът на тютюн на английски със силен акцент.

Харват не му отговори.

— Не ме ли помниш?

Продавачът на тютюн го огледа.

— Не.

— През лятото си купих цигари от теб.

Мъжът се усмихна.

— По цял ден продавам цигари на туристите.

— Бяха цигари на ЕТА — поясни Харват. — Бяха ми казали да търся марките „Аргос“ и „Драко“.

Не беше сигурен дали мъжът си спомни паролата, но по лицето му пробяга издайническа сянка — един от фините знаци, за които Харват се бе научил да следи в тайните служби. Те показваха, че човекът, подложен на натиск, или не казва истината, или възнамерява да нападне.

— Не продавам цигари на ЕТА и определено нямам от тези марки. Мисля, че грешиш.

Харват забеляза отново издайническата сянка.

— Не греша. Бяха ми казали да търся теб и никого другиго. Когато поисках цигарите, ти ми продаде един пакет. Вътре имаше ключ за кола и адрес на гараж, недалеч оттук.

Жената, която наблюдаваше втренчено Харват, явно разбираше достатъчно английски, защото се обърна към продавача на тютюн и го попита:

— Eso cierto? Вярно ли е?

Мъжът не й отговори и посочи с глава цигарите си върху нощната масичка. Харват кимна, че няма проблем.

Мъжът извади цигара, запали я и нагласи възглавниците зад гърба си с лакът. Облегна се и дръпна силно от цигарата.

— Понякога правя услуги.

— Знам. И сега искам да ми услужиш.

Мъжът сви рамене.

— Как по-точно?

— След като ми продаде цигарите и излязох от магазина ти, двама мъже ме последваха.

— Двама мъже? Какви мъже?

Харват описа много характерните им черти.

Продавачът на тютюн се ококори.

— Ти ли си?!

— Значи ме помниш.

— Онези двамата ти бяха много ядосани.

— Не ме интересува — отвърна Харват. — Сега ще се свържеш с шефа им.

Продавачът на тютюн разкриви лице и си пое дълбоко дъх.

— И на него не му хареса как си се отнесъл с хората му.

Харват вдигна пистолета и го насочи към челото на мъжа.

— В момента те интересува какво харесва само един човек и той е човекът с пистолета.

Продавачът на тютюн вдигна помирително ръце.

— Не контактувам с него. Той ми се обажда.

Харват забеляза брачната халка на ръката на мъжа.

— Знае ли съпругата ти къде си сега?

— Ay, dios mio! — възкликна жената и изля цяла тирада как не иска съпругата му да разбере.

— Cierra la boca! — сгълча я пак продавачът на тютюн и се обърна към Харват: — Както ти казах, не знам как да се свържа с него. Но познавам един човек, който може да му предаде съобщение.

Харват свали пистолета.

— Има ли някой от вас кола?

Мъжът погледна първо възлюбената си, после Харват и кимна.

— Добре — отвърна Харват. — Облечете се. Ще се поразходим.

Харват паркира край тясното шосе в околностите на Билбао и разреши на спътниците си да слязат от колата. Опитаха ли се да избягат, нямаше да стигнат далеч. Харват взе ключовете за автомобила и ги прибра в джоба си.

Продавачът на тютюн отново запали цигара, а любовницата му постели одеяло на тревата. Преди да тръгнат, Харват й предложи да вземе нещо за ядене. Хората, които очакваха, едва ли щяха да се разбързат за срещата.

Гощавката беше скромна — разбираемо, предвид обстоятелствата, в които бе подготвен пикникът. Жената беше донесла хляб, сирене, няколко ябълки, наденички и пластмасова бутилка с домашно вино, което той отказа.

Нямаше представа какво й беше обяснил продавачът на тютюн, но жената вече не изглеждаше разтревожена и дори се усмихна на Харват. Той обаче не беше в настроение и не откликна.

Мислеше за Райли и за това, което се бе случило. Следваше съвестно плана, но той бе влудяващо бавен. Трябваше да се свърже с Карлтън. Старецът веднага щеше да подготви следващия им ход и да направи и невъзможното, за да стигне до дъното на нападението. Сглобеше ли парченцата на пъзела, щеше да даде зелена светлина на Харват да отмъсти.

Дотогава обаче щеше да изтече много време и той се опита да мисли за друго. За нещастие образът на Райли Търнър продължаваше да го преследва. Замислен, не забеляза колата в далечината.