Брэд Тор - Черният списък

Отдавна беше приел факта, че за да съществува американската мечта, някой трябва да я защитава. Той беше един от закрилниците й и разбираше, че като защитава американската мечта, трябва да се откаже от частица от нея, а именно — от личен живот. Не страдаше. Светът беше пълен с добри хора, които се нуждаят от кучета пазачи, за да усмиряват вълците. Харват беше куче пазач още в училище, когато защитаваше недъгавото момче на съседите от кварталните хулигани. Призванието му беше да е куче пазач. Така осмисляше живота си. Но продължаваше да търси и друг смисъл. Искаше семейство.

Макар да влачеше върволица от несполучливи връзки като наниз тенекиени кутии, проточен зад автомобилна броня, не беше се отказал да търси подходящия човек: някой, който да разбира какъв е, какво прави и защо го прави и да живее с това. Питаше се дали Райли Търнър не е този човек и беше решил да започне да си отговаря още следващия път, щом я види. С натежало сърце осъзна, че такава възможност вече не съществува.

Слезе от влака в морския курорт Андай и се опита да пропъди мрачните мисли и да се съсредоточи върху следващата стъпка.

Ако беше вечер, би могъл да открадне кола от някой хотелски паркинг и да разчита, че ще разкрият кражбата едва на сутринта, дори дни по-късно, когато гостът на хотела реши да отпътува. Но сега беше 7:30 и се налагаше да измисли по-добър план.

Отиде на съседната гара, купи си кафе и нещо за ядене и се качи на местен влак, който го пренесе през испанската граница.

В Урун взе автобус до Билбао — познаваше града, защото го бе посетил през лятото. Намери малък хотел в средновековния квартал Каско Виехо, представи италианския си паспорт и плати в брой за две нощи. Нямаше представа дали стаята ще му трябва за толкова време, но поне я имаше.

Изкъпа се, облече си новите дрехи, които беше купил, и отиде да нагледа мишената си.

В Билбао беше по-топло от Париж, прекалено топло за сако. Харват беше благодарен, че раницата на Райли е у него. Така не само разполагаше винаги с всичките си вещи, но и не се налагаше да се притеснява, че оръжието издува ризата му.

Изработена от „Камълбек“ за специалните служби, раницата имаше скрит джоб за пистолет на гърба.

Изобретателният дизайн осигуряваше и прикритие на мнимия турист, и бърз достъп до оръжието.

За да допълни камуфлажа си, Харват купи пътеводител на италиански и карта на града, които непрекъснато оглеждаше, кръстосвайки прочутите Сиете Кайе — Седемте улици, — за да провери дали не го следят.

Заобиколи катедралата „Кайе де ла Тендерия“ и влезе в малък ресторант. Избра същата маса, отдалечена от прозорците, където беше седял предишния път.

Настани се удобно, разгледа менюто и поръча. Не знаеше кога и дали продавачът на тютюн ще се появи.

Понеже продавачът на тютюн беше възрастен, Харват разчиташе, че спазва испанската традиция и си позволява следобедна сиеста. Мъжът не го разочарова.

Харват го видя как затваря магазина, пъха вестник под мишница, запалва цигара и тръгва.

По това време по улицата имаше много хора и не се налагаше да полага кой знае какви усилия, за да остане незабелязан. Следеше го от разстояние и ако мъжът случайно погледнеше назад, нямаше да го различи сред гъмжилото по тесния тротоар.

При кратката им среща преди време Харват беше определил мъжа като агент от много нисък ранг и дори това беше прекалено ласкателна характеристика.

Продавачът на тютюн продължаваше да върви напред, пропускайки възможност след възможност да провери дали не го следят. Категорично не беше професионалист.

Надяваше се, че живее близо до магазина. Ако ползваше обществения транспорт или пътуваше с кола до вкъщи за сиестата, Харват щеше да се затрудни.

След две пресечки мъжът свърна наляво и след още една пресечка Харват разбра, че получава подарък. От прозореца на втория етаж на съседната сграда се бе надвесила закръглена жена с яркочервена коса. Изглеждаше два пъти по-млада от продавача на тютюн. Когато мъжът наближи, тя му изпрати изкусителна въздушна целувка. По всичко личеше, че не му е съпруга.

Харват забави ход, разгърна картата на града и се престори, че я разглежда, когато продавачът на тютюн влезе в сградата и изчезна. Десет минути по-късно Харват го последва.

Лесно отключи вратата и влезе в апартамента. Прокрадна се тихо към спалнята, откъдето долитаха любовни въздишки.

Постоя на прага, чакайки да го забележат, и накрая прочисти гърло.