Брэд Тор - Черният списък

С кестенявата коса и сините очи Скот Харват трудно би минал за местен жител. Всъщност, макар да се кичеше с прозвището Викинга, когато преди години ухажваше рояк скандинавски стюардеси, приличаше по-скоро на германец.

Беше красив четирийсетгодишен мъж, но изглеждаше като трийсетгодишен и за незапознатите жестовете му излъчваха спокойна самоувереност. Посветените обаче забелязваха как попива обстановката, колко изострени са сетивата му за всичко и за всеки, без да личи, че обръща особено внимание на каквото и да било. Тази бдителност можеше да се обясни само с първокласно военно или полицейско обучение.

Харват наистина беше получил най-добрата школовка, която военните и силите на реда предлагат. Загърбвайки кариера на атлет, за да тръгне по стъпките на покойния си баща, след строг подбор и изтощителна подготовка той беше станал „тюлен“ в американската морска пехота. Винаги готов за нови предизвикателства, се бе прехвърлил от Втори взвод на „тюлените“ в прочутия Шести взвод, където освен многото други подвизи беше помагал да охраняват президента по време на плаване.

Тайните служби останаха впечатлени и го поканиха да подсили антитерористичния им отдел в Белия дом. Оказаха му невероятна чест, но да премине в областта на отбраната след дългогодишния опит от другата страна на барикадата и да предостави инициативата на лошите момчета, не подхождаше на Харват. Не след дълго президентът осъзна, че не използват напълно таланта на младежа.

Решен да пренесе играта в полето на терористите, заплашващи американските граждани и интереси, президентът повери на Харват строго секретна програма, наречена „Апекс“. По същество за Харват важеше само едно правило — не се оставяй да те заловят.

Програмата пожъна небивал успех, но когато президентът напусна кабинета след два мандата, наследникът му имаше други възгледи. Вместо да убива враговете на Америка, той искаше да разговаря с тях. Проектът „Апекс“ беше прекратен, а средствата за него — пренасочени. Харват остана без работа.

Нае го компания в Колорадските планини, специализирана в събиране на разузнавателни сведения и обучение на екипи за специални операции. Не след дълго „Карлтън Груп“ — задкулисна частна организация, издържаща се изцяло от „черния“ бюджет на Министерството на отбраната — купи компанията.

След единайсети септември качествената и своевременна разузнавателна информация и оползотворяването й излязоха на преден план. Мудната бюрокрация в ЦРУ и тромавият държавен апарат за сигурност станаха причина да се създаде „Карлтън Груп“. Компанията се залови дръзко с това, което политически коректните политици и плахите бюрократи се страхуваха или бяха неспособни да предприемат.

Седалището й се намираше в кабинета на Стратегическите служби — разузнавателна агенция от времето на войната, предшественик на ЦРУ, — и „Карлтън Груп“ следваше до голяма степен методиката на „Апекс“. Освен екип за събиране на информация Карлтън или Стареца, както го наричаха всички, разполагаше с малобройна група оперативни агенти с опит във военния шпионаж, изпълняващи „директни“ мисии.

Карлтън предложи на Харват пост, воден от простото правило „откриваш и ликвидираш“. Обясни му, че ще му възложи задачата да идентифицира терористични лидери, да ги проследява или да ги подмамва на определени места и после да ги залавя или да ги убива. Харват щеше да планира и осъществява мисиите си съобразно събраната разузнавателна информация. Целта беше да се оказва постоянен натиск върху терористичните мрежи и да не им се позволява да се съвземат и да се задействат. Харват прие веднага.

Цяла година Карлтън обучава лично Харват в тънкостите на разузнавателния занаят, предавайки му квинтесенцията на всичко, което бе научил в света на шпионажа. Освен това от Харват се очакваше да поддържа антитерористичните си умения в блестяща форма. Усъвършенстваше чуждите езици, които владееше, и вземаше уроци по иврит и руски. Тренираше техники за ръкопашни схватки и развиваше уменията си по стрелба и шофиране.

Напредваше отлично и въпреки че бе прехвърлил четирийсетте, се намираше във върхова физическа форма. Обучението целеше да го подготви за всякакви възможности, но случилото се в Париж го разтърси дълбоко.

Райли Търнър беше невероятен професионалист — една от първите, които американската армия бе поканила да се включат в елитния корпус на „Делта Форс“ с кодово име „Проект Атина“, съставен изцяло от жени. Беше работил с нея няколко пъти и остана впечатлен от уменията и познанията й. Райли го привличаше, но той се стараеше да запази отношенията им в рамките на професионалното.