Брэд Тор - Черният списък

Никълъс се почувства на седмото небе. Вечерта беше съвършена. Оставаше само да открие мъжката тоалетна.

Пред вратата на дамската тоалетна имаше опашка, но той успя да влезе веднага в мъжката. Единственият проблем беше, че писоарите са прекалено високи, а единствената кабинка за инвалиди беше заета. Той зачака възможно най-търпеливо, но в крайна сметка мехурът му го принуди да потърси друга тоалетна.

Откри я близо до друга зала. Изглеждаше съвсем празна. Поне докато не се облекчи и не понечи да излезе от кабинката за инвалиди.

— О, виж ти! — възкликна единият от пияните младежи, които се бяха качили в асансьора. До него се олюляваше втори, мъчейки се да улучи писоара.

Никълъс се усмихна и кимна любезно, но когато минаваше край тях, момчето пристъпи и му препречи пътя.

— Къде отиваш, Палечко? — попита той.

Никълъс не отговори. От опит знаеше, че ако замълчи, интересът на хората обикновено се изпарява. Отговореше ли им, ги насърчаваше.

— Попитах къде отиваш? — настоя младежът.

Никълъс понечи да го заобиколи, но той застана пред него.

— Какво ти е? — изръмжа. — Към кучешката си колиба ли бързаш, невъзпитан дребосъко?

— Май не те харесва много, Стю — обади се другият.

— Защо?

— Сигурно се страхува да не му откраднеш гърненцето с жълтици.

— Да не би да си истинско джудже? — попита завалено пияният.

Никълъс не отговори и изражението му остана спокойно. Не възнамеряваше да доставя на тези непрокопсаници удоволствие, показвайки страх.

— Имаш ли жълтици?

— Първо го хвани, Стю! — обади се мъжът пред писоара. — После питай!

Пияният поразмисли секунда-две и се хвърли напред. Никълъс не успя да се отмести навреме.

Мъжът го сграбчи за ризата и го вдигна.

— Искам си жълтицата! — разтърси го. — Дай ми жълтицата, проклет дребосък!

— Пусни го долу, Стю — каза мъжът пред писоара.

— Млъквай! — сгълча го пияницата и погледна Никълъс. — Давай жълтицата, проклет мъник. Снасяй!

Хващан натясно неведнъж, Никълъс никога не излизаше без скрит в ръкава коз. Този път козът беше бръснач, но не беше под ръкава, а зад колана. За зла участ мъжът го държеше така, че не можеше да се пресегне и да го извади. Оставаше му само едно. Раздвижи устни и запелтечи неразбираемо. Побойникът откликна точно както очакваше.

— Какво, по дяволите, говориш? — процеди.

Никълъс продължи да мърмори и мъжът го придърпа по-наблизо, за да го чуе. Тогава Никълъс нанесе удара си. Наклони светкавично глава и халоса пияния в горната част на носа. Хрущялът изпука, бликна кръв.

Мъжът изпусна Никълъс, изкрещя от болка и се олюля назад.

— Какво, по дяволите… — Другият погледна през рамо да види какво става.

Никълъс измъкна бръснача изпод колана си и скочи на крака точно когато мъжът пред писоара се извърна с лице към него. Не изчака да го нападне. Пристъпи към него и замахна с острието.

Улучи мъжа над коляното и му сряза панталоните. Не успя обаче да го рани и той се вбеси.

— Лукаво копеле! Сега ще си го получиш!

— Убий проклетия дребосък! — изкрещя другият, закрил с длани окървавения си нос.

Никълъс вдигна бръснача и замахна отново, щом мъжът, когото се беше опитал да нарани, връхлетя върху него. Мъжът обаче финтира. Когато бръсначът изсвистя във въздуха, той се извъртя и го изрита от ръката на Никълъс. После стовари пестник в слепоочието му и го запрати на пода.

Очите на Никълъс се премрежиха и ухото му закънтя от кръвта, нахлуваща към мястото на удара. Вече беше разоръжен и нямаше нужда да гадае какво го очаква. Единственият въпрос беше колко лошо ще бъде.

Видя как мъжът със счупения нос и с изцапаната с кръв риза се изправя и застава до другаря си.

— Сега ще си платиш, дребен проклетнико! — просъска той.

При тези думи откъм вратата на тоалетната полъхна въздух и тя се отвори. Някой влезе. От мястото, където беше паднал, Никълъс различи кожени панталони. Чу отчетлив пукот от сгъваема палка и атаката започна.

Жената повали първо пияния със счупения нос, удряйки го зад дясното коляно. Когато другият се извъртя да види кой е зад тях, тя замахна с палката и му счупи дясната ръка. Той изпищя от болка и тя го удари по левия крак, изпращайки го на пода до приятелчето му.

Жената измъкна портфейлите им, огледа личните им карти и прибра служебните им пропуски. Подхвърли им портфейлите и каза:

— Имате пет минути да напуснете хотела. Видя ли ви отново, ще разкажа на всички, че сте се опитали да ме изнасилите, но един дребен човек ви е сритал по задниците. Сега се омитайте!